Слънчевият орбитален апарат (Solar Orbiter) и сондата BepiColombo ще влязат в космическата история с две прелитания на Венера в рамките само на 33 часа на 9 и 10 август 2021 г.
Двата космически кораба се нуждаят от гравитационни маневри, които да им помогнат да загубят малко орбитална енергия, за да достигнат целта си към центъра на Слънчевата система. Двойното прелитане също предлага безпрецедентна възможност за изучаване на околната среда на Венера от различни места едновременно и освен това на места, които обикновено не се посещават от планетарни орбитални апарати.
Слънчев орбитален апарат: Пътешествие около Слънцето. Кредит: ESA-S.Poletti
Слънчевият орбитален апарат (Solar Orbiter), партньорство между Европейската космическа агенция (ESA) и НАСА, ще полети до Венера на 9 август с най-близък подход от 7995 км в 04:42 UTC (7:42 българско време). По време на своята мисия той прави многократни облитания на Венера с помощта на гравитацията (виж инфографиката по -горе), за да се доближи до Слънцето и да промени орбиталния си наклон, издигайки се от равнината на еклиптиката, за да получи най-добрия - и първи - поглед към полюсите на Слънцето.
BepiColombo, партньорство между ESA и японската космическа агенция JAXA, ще лети до Венера в 13:48 UTC (16:48 българско време) на 10 август на височина само 550 км. BepiColombo е на път към най-загадъчната планета на Слънчевата система, Меркурий.
Той се нуждае от прелитания на Земята, Венера и самия Меркурий, заедно със соларната електрическа система за задвижване на космическия кораб, за да си помогне да се насочи в орбита на Меркурий срещу огромното гравитационно привличане на Слънцето.
Снимките са под въпрос
Не е възможно да се правят изображения на Венера с висока разделителна способност с научните камери на борда на нито една от мисиите-Solar Orbiter трябва да остане обърнат към Слънцето, а основната камера на борда на BepiColombo е екранирана от трансферния модул, който ще достави двата планетарни орбитални апарата до Меркурий. Две от трите камери за наблюдение на BepiColombo ще правят снимки по време на близкото приближаване и в дните след това, когато планетата избледнее от погледа на космическата сонда.
Ключови моменти по време на прелитането на Венера на Solar Orbiter и BepiColombo в рамките на 33 часа един на друг съответно на 9 и 10 август 2021 г. Времената са дадени в UTC (българско време = UTC +3 часа). Кредит: ESA
Камерите осигуряват черно-бели снимки в разделителна способност 1024 x 1024 пиксела и са разположени на модула за пренос на Меркурий???? така, че улавят и слънчевите масиви и антени на космическия кораб. По време на най-близкото прелитане Венера ще запълни цялото зрително поле, но тъй като космическият кораб променя ориентацията си, планетата ще бъде видяна да минава зад структурните елементи на космическия кораб.
Изображенията ще се изтеглят на партиди, едно по едно, като първото изображение се очаква да бъде налично вечерта на 10 август, а по-голямата част на 11 август.
Освен това може да има възможност Solar Orbiter SoloHI да наблюдава нощната страна на Венера през седмицата преди най -близкото прелитане. SoloHI обикновено прави снимки на слънчевия вятър - потока от заредени частици, постоянно освобождавани от Слънцето - чрез улавяне на светлината, разпръсната от електроните във вятъра.
За съжаление не се очаква космическите кораби да се заснемат взаимно. Дори при най-близкото разстояние космическите кораби ще бъдат на повече от 575 хиляди километра един от друг.
Solar Orbiter предава данни почти постоянно от старта си през февруари 2020 г. с четирите си инструмента, които измерват околната среда около самия космически кораб. Както Solar Orbiter, така и планетарният орбитален апарат на Меркурий BepiColombo и магнитосферният орбитален апарат на Меркурий (Mercury Magnetospheric Orbiter) ще събират данни за магнитната и плазмената среда на Венера от различни места. В същото време космическият кораб "Акацуки" на JAXA е на орбита около Венера, създавайки уникално съзвездие от данни. Ще са необходими много месеци, за да се съберат координираните прелитания и да се анализират по смислен начин
Данните, събрани по време на полетите ще предоставят полезни данни за бъдещия орбитален апарат на Венера, EnVision, който бе избран по-рано тази година и ще стартира към Венера през 2030-те години.
Илюстрации на прелитането над Венера на Слънчевия орбитален апарат и BepiColombo. Кредит: ESA
После накъде?
Solar Orbiter и BepiColombo имат и още едно прелитане тази година.
През нощта на 1-2 октомври BepiColombo ще види основната си цел за първи път, като направи първото си от шестте прелитания над Меркурий, само на 200 км разстояние. Двата планетарни орбитални апарата ще бъдат доставени на орбита на Меркурий в края на 2025 г., натоварени със задачата да проучат всички аспекти на тази мистериозна вътрешна планета от ядрото до повърхностните процеси, магнитното поле и екзосферата, за да разберат по-добре произхода и еволюцията на планетата, толкова близка до своята звезда.
На 27 ноември Solar Orbiter ще направи последно прелитане над Земята на 460 км, с което ще даде старт на основната си мисия. Той ще продължи да прави редовни прелитания над Венера, за да увеличи постепенно орбиталния си наклон, за да наблюдава най-добре непознатите полярни области на Слънцето, които са от ключово значение за разбирането на 11-годишния цикъл на активност на Слънцето.
Източник: Double Venus Flyby! Solar Orbiter and BepiColombo Set To Make Space History, ESA
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари