"За мен няма никакъв смисъл да се изтъкват един или няколко обекта от тълпата и да ги наричаме нещо различно от част от тълпата" - Майк Браун, известен още като "Убиецът на Плутон".
В нашата Слънчева система има четири скалисти планети, които доминират вьв вътрешната част и четири газови гиганта във външната Слънчева система. Но отвъд Нептун хиляди заледени, скалисти светове - включително Плутон, бившата девета планета - съставят огромен, широк пръстен, известен като Поясът на Кайпер.
За този леден свят, на ръба на Слънчевата система, разказва астрофизикът Итън Сийгъл (Ethan Siegel) в своя научен блог.
Тази история започна като любопитна колекция от няколко ледени обекта, но оттогава това място се оказа твърде оживено, от 1992 г. досега бяха открити буквално стотици светове.
И докато някои от тези обекти (като Плутон) са големи, кръгли сфери, на повечето от тези обекти не им достига достатъчно гравитация, за да добият сферична форма.
Както винаги, разбира се, се срещат някои забавни случая. Обърнете внимание на Хаумея, която има достатъчно гравитация, за да е сфера, но се върти толкова бързо, че формата й се е деформирала и е станала елипсоид !
Един от начините са изучаване на един чужд свят, дори ако той е само един пиксел на камерата, е да се наблюдава как кривата на блясъка му се променя с времето.
Представете си нашата Луна.
Без значение колко далеч сте от Луната, може да измерите количеството светлина, идваща от нея. И ако Луната се върти, така че може да я видите в различни ракурс от различни страни с течение на времето, вие ще откриете, че наблюдаваното количество светлина се променя с течение на времето по периодичен начин, в зависимост от това, коя страна на Луната гледате.
Е, какво да кажем за Хаумея, неправилният елипсоид по-горе? Нека да разгледаме нейната кривата на блясъка и да видим как изглежда.
Кривата ни показва, че не само че едната й страна е по-ярка от другата (защо лявата страна е по-светла, отколкото дясната), но също така можем да видим различни ракурси на планетата с течение на времето (затова в кривата има светли върхове и дълбоки низини).
Освен това можем да заключим, че по-тъмната страна всъщност е значително по-червена, тъй като от нея идва повече червена отколкото синя светлина. Същият екип въз основа на тези данни е създал видеото долу, което ни показва как трябва да изглежда Хаумея.
Хаумея не е единственият неправилен обект. Не толкова далече от нашата планета може да се намерят известни астероиди, отличаващи се с голямо разнообразие от по-малки маси.
През 1989 г. са направени някои много детайлни радарни изображения на малък астероид, сега известен като 4769 Castalia. Това, което открихме много ни впечатли.
Намерихме нов клас астероиди, сега известни като контактна двойна система. Контактната двойна система се състои от два сравнително малки обекти, чиято гравитационна маса е недостатъчна, за да ги оформи в сфера, които всъщност се докосват един друг! От тогата са открити много такива обекти, включително най-големият от всички Троянски астероиди (такива, чиято орбита е на 60 градуса преди и зад Юпитер, в околностите на точките му на Лагранж): 624 Hektor.
Може би се съмнявате, дали на тази представа на художник може да се има доверие, и с право. Но ние не само откринме много от тези контактни двойни обекти, но и посетихме един от тях! Запознайте се със знаменития астероид 25143 Итокава.
Изображение: астероид Итокава от Hayabusa / JAXA
Смята се, че Итокава е бил контактна двойна система от две чакълести астероида и сега двете половини под влияние на комбинираното гравитационно налягане от техните маси е са започнали да се сливат в тази неправилна форма на картоф.
Това се случва, макар и рядко, при астероидите. Но до неотдавна не бяха откривани подобни обекти в Пояса на Кайпер. Просто нямаше данни или резолюцията недостигаше.
Досега.
Но през 2011 г. на Европейския конгрес на обществото на планетолозите (European Planetary Society) Педро Лацерда [Pedro Lacerda] публикува кривата на блясъка на далечен обект в Пояса на Кайпер, 2001QG298.
Каква форма може да причини такава странна кривата на блясъка? Според Лацерда:
Представете си, че сте залепили две яйца връх с връх - това е приблизително формата на 2001QG298. Той изглежда малко като пясъчен часовник. Обектът е толкова отдалечен, че ние не можем да видим формата му. Но тези колебания в яркостта, наречени "крива на блясъка" (lightcurve), разкриват странната форма на 2001QG298, докато се върти. Понякога обектът изглежда по-блед в пъти, защото една част се скрива зад друга, така че по-малка площ отразява слънчевата светлина. Тъй като скритата част отново се появява, ние можем да видиме напълно формата на пясъчен часовник. Увеличива се отразяващата площ и обектът изглежда по-ярък.
С други думи, това е контактна двойна система, чийто половинки са въртя и периодично се скриват една друга от очите ни.
Но, разбира се, вие забелязахте, че кривата на блясъка от 2004 г. е значително по-различна от кривата от 2011.! Какво може да причини това?
Както всички обекти в нашата Слънчева система, обектът от Пояса на Кайпер 2001QG298 се върти в орбита около Слънцето. Докато го прави, ние ще виждаме различни страни на този обект, което означава, различно количество светлина като цяло.
И тъй като са ни познати малка част от обектите на Пояса на Кайпер (KBO - Kuiper Belt Objects), тази конфигурация може да не е рядка. От прессъобщението:
Най-важната последица от това откритие е, че то показва, че този тип двойни KBO би могло да са много чести. Когато през 2004 г. Шепърд и Джуит откриха 2001QG298 в набор от 34 обекта от Пояса на Кайпер, те осъзнаха, че са инали късмета да забележат неговата двоична природа. Ако това не беше се случило така, че да бъде обурнат по този начин по време на наблюденията им, те не биха забелязали силните колебания на кривата на блясъка. Те изчислиха, че приблизително 10% от всички обекти от Пояса на Кайпер са контактни двойни системи, ако се предпожи, че техните наклони са случайни.
Но Лацерда смята, че техните наклони може да не са случайни и че обекти, подобни на 2001QG298 може да се срещат дори по-често.
"За нас бе изненада да открием, че 2001QG298 е наклонен на 90 градуса, но такъв наклон виждаме не за първи път при контактни двойни системи", разсъждава той. "Има и друг известен двоен обект, голям Троянски астероид, наречен 624 Hektor. Това обект също е наклонен почти на 90 градуса."
Ако контактните двойни системи са силно наклонени, тогава шансът да се открият по техните характерни променливи криви на блясъка намалява - това може да стане само около два пъти на обиколка. Идентификацията на един от една малка извадка предполага, че контактните двойни системи може да са още по-големи количества, отколкото смятаха Шепърд и Джуит. Лацерда изчислява, че около 25% от всички обекти от Пояса на Кайпер са контактни двойни системи.
От тези две групи наблюдения Лацерда е успял да възстанови външния вид на този обект от наша гледна точка и даже е направил това видео, което показва как се върти около центъра си и пътува около Слънцето.
И макар че това е първата контактна двойна система, открита в Пояса на Кайпер, то със сигурност няма да е последната!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари