Макар че ежегодно през централните части на Слънчевата система преминават няколко десетки комети, доста редки са случаите, когато някоя от тях достига висока яркост, развива дълги опашки или казано накратко – придобива атрактивен запомнящ се вид. Едва няколко пъти в продължение на един човешки живот могат да се наблюдават такива космически спектакли, затова ако ви се удаде случай, не пропускайте възможността да се насладите на редкия природен дар и да запазите ярки впечатления от него.
Нека хвърлим бърз поглед назад за да си припомним някои от по-ярките комети от изминалите 50 години, на които мнозина от нас са били преки свидетели. Може би това ще ви върне в спомените от ученическите ви години, когато вероятно за пръв път сте отправили взор към звездното небе.
По-възрастните читатели вероятно ще си спомнят ярката комета Бенет – C/1969 Y1 (Bennett) от 1970 г, която се е наблюдавала през пролетта.
През 1973 г. се е появила кометата Кохоутек – C/1973 E1 (Kohoutek). Тя е преминала през перихелия си на 28 декември 1973 г., като след тази дата е била наблюдавана с т. нар. "антиопашка".
През февруари и март 1976 г. преди изгрев слънце се е наблюдавала кометата Уест – C/1975 V1 (West), която се е отличавала със широката си ветрилообразна прахова опашка.
Появата на Халеевата комета – 1P/Halley през 1986 г. бе предшествано от твърде шумни коментари по медиите, доста от които с неточна и дори с противоречива информация. Все пак ставаше дума за най-забележителната комета в историята на астрономията. Естествено, тук-там се прокраднаха обичайните преди подобни явления предсказания за предстоящи бедствия и дори за края на света. В края на 1984 г. и през 1985 г. бяха изстреляни няколко космически апарата, които трябваше да изследват Халеевата комета отблизо – т.нар. „Халеева армада“. Това бяха апаратът „Джото“ на ЕКА, двата съветски „Вега 1“ и „Вега 2“, които на път към кометата преминаха покрай Венера и спуснаха в нейната атмосфера балони с апаратура. Към Халеевата комета потеглиха също и двата японски апарата „Сакигаке“ и „Суисеи“. Всички тези събития като че ли внуши у мнозина очакването, че кометата ще бъде особено ярка и внушителна – може би във вида, запомнен от предишната ѝ поява през 1910 г. Тя обаче ни се представи в доста по-скромен вид, като първо се наблюдаваше от началото на март до началото на април – рано сутрин преди изгрев слънце. Тогава най-удобният период бе в утрата около 21 март, когато кометата се появяваше ниско на югоизток в изгряващите съзвездия Стрелец и Скорпион, т.е. на фона на Млечния път. В края на март обаче в същата част на небето бе и Луната със 70% осветен диск, което затрудни наблюденията. В крайна сметка ниското разположение на кометата над южния хоризонт, краткия период на нейната видимост преди зазоряване, все още ярката Луна преди последна четвърт и лошо съобразените със всичко това наблюдателни програми на кръжоците по фотография и астрономия в училищата, както и на отделни групи ентусиасти, провалиха много планове за първи наблюдения. Освен това прекаленият шум по медиите като че ли отегчи хората и когато настъпи кулминацията на явлението, мнозина вече се отнасяха с безразличие към него. През април 1986 кометата прекоси съзвездията Вълк, Кентавър, Хидра и Чаша, и започна да се наблюдава вечер, ниско над южния хоризонт, като бе достъпна по-скоро само с бинокъл. Така кометата се наблюдаваше до около средата на май, когато бе вече в съзвездието Секстант. Халеевата комета премина през перихелия си доста по-рано – на 9 февруари 1986 г.
Кометата C/1996 B2 (Hyakutake) вечерта на 25 март 1996 г. по време на най-близкия си подход към Земята. Снимка: E. Kolmhofer, H. Raab; Johannes-Kepler-Observatory, Linz, Austria
Краткото, но атрактивно шествие по небето на кометата C/1996 B2 (Hyakutake), наричана още Голямата комета от 1996 г. или просто кометата Хиакутаки, бе изненада за мнозина и като че ли не успя да предизвика широк обществен интерес. Тази комета бе открита на 31 януари 1996 г. и скоро след това – през март, тя премина близо до Земята. Около 17 март B2 (Hyakutake) се наблюдаваше ниско над югоизточния хоризонт преди зазоряване – в съзвездието Везни, а около 28 март главата на кометата вече бе видима над северния хоризонт – на около 12о под Полярната звезда. В същото време краят на дългата ѝ синкава опашка достигаше до съзвездието Косите на Вероника. На 1 май същата година C/1996 B2 (Hyakutake) премина през перихелия си и до края на май яркостта ѝ бързо спадна. Красиви фотографии на тази комета могат да бъдат разгледани тук.
Много по-атрактивана бе кометата Хейл-Боп – C/1995 O1 (Hale-Bopp) в края на зимата и през пролетта на 1997 г., която остана в спомените на мнозина с пищната си двойна опашка – синкава плазмена и бледожълта прахова, ясно видими дори изсред светлините на градовете. Освен това нейният път по небето бе доста атрактивен – в началото на март тя премина видимо недалеч от мъглявината Северна америка – NGC 7000 в съзвездието Лебед, а към края на същия месец се приближи видимо до галактиката M31 в съзвездието Андромеда. Тя бе в перихелия си на 1 април 1997 г.
За съжаление това красиво природно явление стана повод за нещастие, в основата на което стоеше религиозният фанатизъм на неголяма група хора. На 26 март 1997 г. в щата Калифорния, в ранчото Санта Фе близо до Сан Диего, 38 човека от сектата „Небесна порта“ (наричана още „Райска порта“) поглъщат смъртоносна доза отрова за да... „отпътуват“ със скрития зад кометата Хейл-Боп извънземен космически кораб! Преди това сектантите са живяли аскетично в своеобразна комуна, под ръководството на техният духовен водач Маршал Хърф Епълуайт. Полицията определила случая като „култово самоубийство“.
Следващата по-ярка комета бе внезапно появилата се Икея-Занг – 153P/Ikeya-Zhang, през пролетта на 2002 г. Тя се наблюдаваше на запад след залез слънце и през бинокъл представляваше красива, трайно запомняща се гледка. Кометата премина през перихелия си на 18 март 2002 г. Макар че яркостта ѝ остана скромна, тя можеше да се фотграфира успешно привечер над градските светлини с неподвижен фотоапарат. Нейният път също бе атрактивен – в началото на април тя бе видимо близо до галактиката M31 Андромеда. В първите нощи на май, през по-светлосилен бинокъл или телескоп все още можеше да се забележи изящна тънка плазмена опашка. Около средата на май кометата бе недалеч от сферичния звезден куп M13 в съзвездието Херкулес.
В началото на пролетта на 2004 г. имахме шанса да допълним горната хронология с още две по-забележителни комети, първата от които – C/2002 Т7 (Linear) астролюбителите наблюдаваха вечер от средата на февруари до първите нощи на март. След това тази комета навлезе в сиянието около Слънцето, където бе недостъпна, но около 13 април се появи отново, този път рано сутрин. Там където метеорологичните условия позволиха, кометата можеше да се наблюдава преди зазоряване, но съвсем ниско над източния хоризонт, трудно и за кратко. На 15 април изтънелият сърп на Луната изгря заедно с кометата и бе на около 30° вдясно (южно) от нея. C/2002 Т7 (Linear) бе отново в съзвездието Риби, след като до тогава няколко пъти бе прекосявала зигзагообразната граница между Риби и Пегас. На 23 април кометата бе в перихелия си, с яркост около 2.5 mag (видима звездна величина). На тази дата кометата трябваше да изгрее около един час и половина преди Слънцето, но облачното време над по-голямата част от страната отне възможността да я наблюдаваме. През този период, макар че бе ярка, кометата можеше да се открие трудно и само с бинокъл в изсветляващото небе на изток. C/2002 T7 се виждаше така до края на април, след което отново потъна в сиянието около Слънцето, прекосявайки бързо съзвездията Кит, Еридан, Заек, Голямо куче и северната част на Кормило. В първите нощи на юни тя се появи отново, за трети път, пак във вечерна видимост – в съзвездието Хидра. Яркостта ѝ бе около 5 mag и продължи да спада, но условията за нейното наблюдение бяха сравнително добри. Tогава Т7 (Linear) се издигна по-високо над западния хоризонт и залязваше около два часа след Слънцето. Все пак бавно гаснещото вечерно сияние затрудняваше нейното наблюдение и затова използването на мощен бинокъл или на телескоп бе наложително. На 6 юни кометата бе най-близо до звездата Алфард – α от съзвездието Хидра. На 10 юни тя премина в съзвездието Секстант, където по-късно се изгуби сред слабите му звезди.
На 5 май 2004 след догарянето на залеза, за пръв път от нашите ширини можеше да се наблюдава втората очаквана комета за същата пролет – C/2001 Q4 (Neat). Тя се появи ниско над югозападния хоризонт в залязващото съзвездие Голямо куче. Яркостта ѝ бе 1 mag. През следващите няколко нощи кометата се издигна бързо над югозападния хоризонт. С бинокъл се виждаше немного дълга опашка, която обаче се регистрираше далеч по-добре на снимки, заснети дори с нормални фотографски обективи с недълго експониране. На 10 май кометата се виждаше в съзвездието Малко куче, на около 20° над западния хоризонт, веднага след свечеряване. По това време метеорологичните условия над страната отново трайно се влошиха и това попречи да наблюдаваме най-атрактивната част от пътя на кометата – преминаването ѝ видимо близо да разсеяния звезден куп M44 - "Ясли" в съзвездието Рак, на 14 и 15 май. На 15 май кометата бе в перихелия си.
В последните нощи на май C/2001 Q4 (Neat) навлезе в съзвездието Голяма мечка, където се виждаше с бинокъл на около 45° над северозападния хоризонт след свечеряване. Опашка вече не се забелязваше. Яркостта на кометата бе около 4.5 mag и продължи да спада. В това съзвездие Q4 (Neat) бе видима до около средата на юни, до когато бе достъпна с бинокъл.
Случи се така, че през същата пролет неочаквано се появи трета ярка комета. На 23 март 2004 г. австралийският астроном-любител Уйлям Бредфилд откри нова комета, която бе наречена на неговото име – C/2004 F4 (Bradfield) и която скоро след това стана доста ярка. На 17 април кометата бе в перихелия си. От България F4 (Bradfield) можеше да се наблюдава в утринна видимост след 23 април, заедно с вече споменатата комета C/2002 Т7 (Linear) – и двете в съзвездието Риби, но настъпилото заоблачаване над страната тогава възпрепядства наблюденията. Времето позволи да зърнем тази комета едва в последните утра на април, когато тя бе видимо близо до звездата Мирах – β от Андромеда и вече бе достъпна само с по-мощен далекоглед. Въпреки това на снимки кометата все още се регистрираше с дълга, макар и слаба по яркост опашка. Красиви снимки на тази комета можете да разгледате тук.
Кометата Мак Нот – C/2006 P1 (McNaught) през 2007 г. бе огромна изненада за всички любители на звездното небе. Тя премина през перихелия си на 12 януари 2007 г. и можеше да се наблюдава от България до 13 януари, вечер след залез слънце, много ниско на запад. След това кометата бе достъпна от по-южните ширини, откъдето бе наблюдавана в най-атрактивния си вид. Можете да разгледате великолепни нейни фотографии на следните УЕБ-адреси:
http://www.spaceweather.com/comets/gallery_mcnaught_page12.htm
http://msowww.anu.edu.au/~rmn/C2006P1new.htm
C/2006 P1 ще бъде запомнена като една от най-ярките комети на века.
Още една сравнително ярка комета открита от същия австралийски астроном Мак Нот премина по небето през лятото на 2010 г. – C/2009 R1 (McNaught). Тя бе открита на 9 септември 2009 г. и премина през перихелия си на 2 юли 2010 г. Най-удобно тази комета можеше да се наблюдава рано сутрин преди зазоряване на 21 и 22 юни, когато фотографски лесно се регистрираше дълга права опашка. Кометата бе красива гледка в окулярите на бинокъл.
В края на 2011 г. друга комета внезапно прикова вниманието на астрономите – C/2011 W3 (Lovejoy) /Лавджой/. Тя премина през перихелия си на 16 декември 2011 г., само на 0.00555 астрономически единици (AU) от Слънцето, което значи близо 830 000 km от центъра на централното ни светило. Като се има предвид обаче, че слънчевият радиус е близо 695 000 km, реално кометата е прелетяла само на около 135 000 km от слънчевата повърхност. Поради тази близост, кометното ядро е получавало в момента на перихелия си впечатляваща мощност от облъчването с видими и инфрачервени лъчи, равна на 44.4 мегавата на всеки квадратен метър от неговата повърхност, обърната към Слънцето. Тогава под действието на тази огромна енергия се изпари голямо количество вещество, което формира дълга красива опашка. Такива близко преминаващи покрай Слънцето комети са наричани от астрономите sungrazing comets – докосващи Слънцето. Въпреки близкото си перихелийно разстояние, кометата оцела и се наблюдаваше най-добре от южните ширини на нашата планета около и след 21 декември 2011 г. Впечатляващи фотографии на тази комета можете да разгледате тук.
Откритието на кометата C/2012 S1 (ISON) на 21 септември 2012 г. бе последвано от твърде оптимистични прогнози за нейната яркост, тъй като тя също бе sungrazing comet – „докосваща Слънцето“, т.е. с много късо перихелийно разстояние (q = 0.01244 AU). Кометата трябваше да премине през перихелия си на 28 ноември 2013 г., но при своето приближаване към Слънцето тя се изпари поради голямата доза лъчиста енергия, попадаща върху нейното ядро. Най-добра възможност за наблюдение на S1 (ISON) имаше преди това – рано сутрин преди зазоряване на 22 и 23 ноември 2013, когато обаче метеорологичните условия позволиха наблюдения само от някой части на страната. Така добрите прогнози за яркостта на тази комета не се сбъднаха.
На снимката: кометата C/2012 S1 (ISON) в утринната зора на 21 ноември, заснета от източната част на Шуменското плато. Светлият обект прозиращ през облаците вляво, немного под кометата, е Меркурий. Виждат се светлините на завод Мадара и на други предприятия в промишлената зона на гр. Шумен.
Кометата C/2011 L4 (PanSTARRS) над София, заснета от ж.к. Младост-2. Снимка: П. Маркишки
Източници на информация за комети
Днес всеки астролюбител може лесно да намери данни за стотици комети – орбитални елементи, ефемериди, актуални снимки и пр. от сайтове като следните:
Орбитални елементи и ефемериди на комети и астероиди от MPC: http://www.minorplanetcenter.net/iau/Ephemerides/EphemOrbEls.html
Седмична информация за ярки комети от Aerith.net: http://www.aerith.net/comet/weekly/current.html
Видимост на комети през идните месеци, Aerith.net: http://www.aerith.net/comet/future-n.html
Актуална информация за комети: http://kometen.fg-vds.de
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари