Странен обект, който понякога се приближава до слънцето толкова, колкото Сатурн, а друг път се оттегля толкова далеч, колкото е Уран, бе открито, че има диск от прах около себе си, който променя формата си и дори може да имитира пръстени.
Малката планета 2060 Хирон е "кентавър", което е термин, обозначаващ обекти, които приличат и на астероиди, и на комети.
Тази група носи името на митологичното същество кентавър с тяло на кон и торс на човек. Смята се, че има 44 000 кентавъра с диаметър над 1 км в Слънчевата система. Орбитите им са непостоянни, кентаврите пресичат орбитите на други големите планети. Основното им струпване е между орбитите на Юпитер и Нептун.
Позиции на известни външни обекти на Слънчевата система. Кентаврите обикновено обикалят навътре от Пояса на Кайпер и извън троянците на Юпитер. Слънце Троянците на Юпитер (6178) Разпръснат диск (>300) Троянците на Нептун (9) Гигантски планети: · Юпитер (J) · Сатурн (S) · Уран (U) · Нептун (N) Кентаври (44000) Пояс на Кайпер (>100 000) (мащаб в AU; от януари 2015 г.; брой обекти в скоби). Кредит:
Диаметърът на Хирон е само 218 километра и понякога има изблици като комета. Нито един космически кораб не е посещавал кентавър - засега.
През 2011 г. Хирон преминава пред бледа звезда от нашата гледна точка тук на Земята. Такива събития се наричат "звездни окултации" и въз основа на това как обект като Хирон засенчва светлината на звезда, формата и размерът на окултния обект могат да бъдат определени чрез дедукция. По време на окултацията през 2011 г. е забелязано, че светлината на звездата леко затъмнява - два пъти преди самият Хирон да окултира звездата и още два пъти, след като Хирон се премества извън звездата. Това наблюдение се тълкува, чео Хирон има двойна пръстенна система от прах.
След това Хирон окултира друга звезда на 28 ноември 2018 г. в събитие, от което се възползва Аманда Сикафус (Amanda Sickafoose) старши учен в Института за планетарни науки в Тусон, Аризона. Тъй като сянката на Хирон, хвърлена на светлината от звездата, е толкова малка, тя пресича само тесен регион на Земята в Южна Африка. Затова Сикафус ръководи екип, който използва 1,9-метровия телескоп в Южноафриканската астрономическа обсерватория в Съдърланд, Южна Африка, за да наблюдава окултацията.
Техните резултати, публикувани точно пет години по-късно, разказват малко по-различна история от тази от 2011 г.
"Открихме спадове в звездната светлина, блокирана от ядрото на Хирон, както и от материал, разположен между 300 до 400 километра от двете страни", разказва Сикафус.
По-конкретно, докато Хирон се движи пред звездата, екипът на Сикафус наблюдава спадове в звездната светлина, произведени от прашен материал на радиуси от 352, 344 и 316 километра от центъра на Хирон. С други думи, това е между около 100 до 130 километра над повърхността на кентавъра. След като Хирон се отдалечава от звездата, учените стават свидетели на още два спада на 357 и 364 километра от центъра на Хирон.
Ако Хирон има само два стабилни пръстена, човек би очаквал само две двойки симетрични спадове в светлината от двете страни на Хирон. Аномалният трети спад от едната страна на Кентавъра е доказателство, че ситуацията не е толкова ясна. Освен това спадовете, причинени от неустановен материал, изглежда са се случили на десетки километри от местоположенията на пръстените, измерени през 2011 г. (въпреки че попадат в границите на грешка при наблюденията от 2011 г.). Големината на спадовете в звездната светлина, причинени от материала, обаче също е различна.
"Местоположенията и количествата материал, открити около Хирон, достатъчно се различават от предишните наблюдения, за да се предположи, че няма стабилна система от пръстени, а по-скоро околния материал, който в момента се променя", каза Сикафус.
Друга звездна окултация на Хирон на 15 декември 2022 г. е наблюдавана в Астрономическата обсерватория Котамия в Египет от екип, ръководен от Хосе Луис Ортис (Luis Ortiz) от Instituto de Astrofísica de Andalucía в Испания. Те откриват, че материалът около Хирон отново се е променил, откривайки три симетрични структури от двете страни на Хирон. Две от структурите са тесни, а едната е широка и че заедно изглежда образуват широк диск с диаметър 580 километра.
Произходът и съставът на този материал около Хирон остава неизвестен, въпреки че има вероятност да идва от самия Хирон, вероятно взривен в космоса от кометни изблици като тези, наблюдавани през лятото на 2021 г., когато Хирон изсветлява с 0,6 звезда величина. За контекст, обект с магнитуд 0 е 100 пъти по-ярък от обект с магнитуд 5 в тази система за яркост.
Друг кентавър, 250-километровият 10199 Чарикло, също показва преди това, че има пръстени по време на звездно окултиране през 2013 г. и потвърдено по време на друго звездно окултиране, наблюдавано от космическия телескоп "Джеймс Уеб" на 18 октомври 2022 г. JWST дори открива воден лед на Чарикло. Въпреки това откритията за Хирон поставят под въпрос естеството на структурите около Чарикло.
Закриването на бледи звезди от Хирон се случва сравнително редовно и бъдещите наблюдения сега имат предизвикателство да обяснят какво се случва около далечен, очевидно променящ се кентавър.
Справка: Material around the Centaur (2060) Chiron from the 2018 November 28 UT Stellar Occultation
Amanda A. Sickafoose, Stephen E. Levine, Amanda S. Bosh, Michael J. Person, Carlos A. Zuluaga, Bastian Knieling, Mark C. Lewis and Karsten Schindler; Published 2023 November 28; The Planetary Science Journal, Volume 4, Number 11; DOI 10.3847/PSJ/ad0632
Източник: Strange object trapped between Saturn and Uranus is transforming before our eyes, Keith Cooper, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари