Ново проучване откри първия известен постоянен "имигрант" в нашата Слънчева система. Астероидът, който се намира в орбита на Юпитер, е първият известен астероид, който е уловен от друга звезда, съобщава EarthSky.
Новата работа е публикувана в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society: Letters.
Обектът, известен като Оумуамуа, продълговатият астероид, който да се появи през 2017 г. и се оказа първият междузвезден посетител на нашата Слънчева система. Но той бе само един турист, който мина покрай нас, докато този бивш екзоастероид дойде и стана постоянен жител на нашата Слънчева система, заселил се в орбитата на Юпитер.
Този астероид с размер около 3 километра и на име 2015 BZ509, е забелязан за пръв път в края на 2014 г. от проекта Pan-Starrs в обсерватория Халеакала в Хавай.
Всички планети в нашата Слънчева система, както и огромното мнозинство други обекти, обикалят около Слънцето в една и съща посока. Но 2015 BZ509 е различен - той се движи в обратна посока в така наречената "ретроградна" орбита.
По-нататъшното проучване на астероида разкрива, че обикаля слънцето за същото време като планетата Юпитер на подобно средно разстояние, макар и в обратна посока и с различно оформена траектория, което предполага, че двете си взаимодействат гравитационно.
"Как астероидът е започнал да се движи по този начин, споделяйки орбитата на Юпитер, е загадка и досега. Ако 2015 BZ509 бе роден от нашата система, той би трябвало да има същата посока като всички останали планети и астероиди, наследена от облака газове и прах, който ги е образувал", обяснява Фати Намони (Fathi Namouni) от Държавния университет в Бразилия, водещ автор на изследването.
Астероидите, които обикалят Слънцето по траектории между гигантските планети - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун - са известни като "кентаври" и се смята, че много от тях може да идват от далечни места в Слънчевата система като Облака на Оорт. Няколко от тях, като BZ509, имат ретроградни орбити и не е ясно как е станало това.
Нещо повече, орбитите на кентаврите са трудни за прецизиране и се смятат за нестабилни.
Необичайното за BZ509 е, че докато предишните изследвания предполагат, че ретроградни кентаври са гравитационно "привързани" към планетите най-много за 10 000 години, последното изследване показва, че този астероид е свързан с Юпитер много по-дълго.
За изненада на екипа, резултатите показват, че орбитата на астероида най-вероятно е останала много сходна и свързана с Юпитер за 4,5 милиарда години - с други думи, откакто я има планетата. "Това бе напълно неочаквано", заяви Намони.
В кръга е 2015 BZ509, наблюдаван от Large Binocular Telescope Observatory (LBTO). C. Veillet/Large Binocular Telescope Observatory/RAS.
Екипът направи симулации, за да проследи местонахождението на 2015 BZ509 още от раждането на нашата Слънчева система, преди 4,5 милиарда години до времето, когато завършва формирането на планетите. Те показват, че 2015 BZ509 винаги се е движел по този начин и тъй като не е възможно да бъде там първоначално и трябва да е бил уловен от друга система.
Откритието осигурява жизненоважни данни за произхода на астероидите.
"Това не може да са отломки от Слънчевата система, защото преди 4.5 милиарда години всички обекти, планети, астероиди, комети в Слънчевата система обикалят в една и съща посока", заяви Намони за The Guardian, добавяйки, че най-вероятното обяснението е, че астероидът е бил уловен от Юпитер, докато е преминавал през слънчевата система от междузвездното пространство. "Това означава, че е чужденец в слънчевата система", отбелязва астрономът.
Намони заяви, че астероидът е малко вероятно да е единственият имигрант в Слънчевата система. Компютърното моделиране разкрива, че астероидите, които са били уловени от Юпитер, но след това са се освободили от гравитационното привличане на планетата, сега биха обикаляли около Слънцето по траектория, перпендикулярна на равнината на слънчевата система.
„Миграцията на астероиди от други звездни системи се проявява, тъй като първоначално Слънцето се образувало в плътно опакован звезден клъстер, където всяка звезда имала собствена система от планети и астероиди.
Близостта на звездите, подпомогната от гравитационните сили на планетите, помага на тези системи да привличат, отстраняват и улавят астероиди една от друга”, коментира Елена Мораис (Helena Morais), член на екипа.
Но да се разбере точно откъде идва астероидът, е предизвикателство. Това може да ни даде улики за първоначалната звездна детска градина и за потенциалното обогатяване на нашата ранна среда с компоненти, необходими за появата на живот на Земята.
Изображение на звездната детска градина NGC 604 (NASA / HST), където звездните системи са плътно опаковани и астероидният обмен се смята за възможен. Астероид (514107) 2015 BZ509 е мигрирал от родителската си звезда и се е установил около Слънцето в подобна среда. Изображение: NASA/Hubble Heritage Team/RAS.
Откриването на първия известен постоянен имигрант на астероид в Слънчевата система има важни последици за неразкритите загадки на образуването на планетите, еволюцията на Слънчевата система и евентуално произхода на самия живот, отбелязват астрономите.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари