Много компютърни симулации подкрепят теорията, че Луната се е образувал от един масивен сблъсък, но едно скорошно изследване показа, че по-вероятното обяснение е, че множество попадения са произвели множество "лунички", които са се обединили в нашия самотен спътник, пише Science Daily.
Статията е публикувана в списание Nature Geoscience.
Формирането на Луната дълго време е загадка. Водещата теория предлага, че това е станало в резулата на катастрофа на ранната Земя и един обект с размера на Марс. Но и този сценарий има някои несъответствия.
Новото проучване на Научния институт Вайцман, на базата на стотици симулации, показа, че по-правдоподобно е да са възникнали серия от събития, включващи поредица сблъсъци с по-малки обекти. Това ще произведеа по-малки "луни", които в крайна сметка се обединяват в Луната, която имаме днес.
Изследователи от Института Вайцман посочват, че приетите досега обяснения за формирането на нашата Луна разчитат на силно специфични начални условия - например, един сблъсък с обект с точно определен размер с определена скорост и определен ъгъл, под който удря Земята. Освен това, ако Луната се е образувала само от един удар на този обект, в крайна сметка, на Земята и Луната, би трябвало да останат откриваема разлика между телата. Но напротив - химичните анализи на проби от повърхността на Луната, взети и върнати от астронавтите, разкриват, че почвата е почти идентична с тази на Земята. С други думи, няма следи от голям обект, която предполага, че тази теория, казват авторите, може да се окаже несъстоятелна.
Израелските планетолози решават да проверят дали няколко по-малки сблъсъци могат да обяснят по-добре това, което се е случило преди няколко милиарда години, когато се е формирала Слънчевата система. Такива малки тела биха били по-разпространени в системата и по този начин сблъсъците с по-малки обекти биха били по-вероятни. Малки, високоскоростни сблъсъци също биха могли да избият повече материал от Земята, отколкото един голям удар. Освен това, обяснява водещият автор проф. Одед Ааронсон (Oded Aharonson), ако редица различни тела се сблъскат със Земята в продължение на милиони години, техните различни химични подписи - например съотношения на различните изотопи на кислорода - може да се изравнят и да маскират следите на различните сблъсъци.
Източник: Weizmann Institute of Science
Сблъсъците с обекти, вариращи от малки планети, 1/10 от масата на Земята, до космически скали с размерите на Луната, една стотна от масата на Земята - ще изпращат облаци горещи разтопени отломки в орбита около ранната Земя. Те, според симулациите, ще охлаждат и събират в малки "лунички", които с времето, вероятно са се слели в една.
За да тества този сценарий, екипът е провел около 800 симулации.
"Новият сценарий не изисква фино настроени начални условия", коментират авторите, "и ако по-малките спътници, какт мислим, са се образували на една и съща орбита, те биха могли да са се слеят в продължение на милиони години".
"В момента се работи върху симулации, с които да се опитаме да разберем как по-малките "лунички", образувани при тези симулации могат да се обединят, за да формират нашата Луна", добавя проф. Ааронсон.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари