

Луната крие вода точно под повърхността си, но бавно изсъхва, съобщава NewScientist.
От десетилетие се подозира, че има малко вода (H2O) и хидроксил (OH), по-реактивен роднина на H2O, заровени точно под сухата лунна почва, но едва данните на космическия кораб на НАСА LADEE (Lunar Atmosphere and Dust Environment Explorer), прекарал шест месеца през 2013 - 2014 г. на около 20 до 60 километра над лунната повърхност, хвърлят още малко светлина върху въпроса. Апаратът събра подробна информация за структурата и състава на лунната атмосфера или по-точно, „екзосфера“ - тънка газова обвивка около Луната.
С помощта на данни от LADEE Мехди Бенна (Mehdi Benna) от Центъра за космически полети "Годард" на НАСА в Мериленд и неговите колеги проследяват освобождаването на вода от повърхността на Луната.
Проучването на екипа е публикувано в Nature Geoscience.
Изследователите откриват, че времето на 29-те наблюдения на отделяне на водни пари съвпада с известните метеорни потоци, а когато събитието свърши, Н2О или ОН изчезват. Това означава, че когато метеоритите паднат на Луната, получените ударни вълни предизвикват изпаряването на водата под повърхността.
"Проследихме повечето от тези събития с известни метеорни потоци, но наистина изненадващо е, че открихме и доказателства за четири метеороидни потока, които преди това не бяха открити", разказва Мехди Бенна в Science Daily.
"Това е все едно да почиствате голям килим, като го удряте с тупалка", обяснява Бена. "Всеки път, когато го ударяте, ще се вдига прах от целия килим, заради ударната вълна от удара в една точка с тупалката".
За да изтласкат водата, метеороитите трябва да проникнат на понена 8 см под повърхността. Под този сух горен слой се намира тънък преходен слой, а след това хидратиран слой, където водните молекули вероятно се захващат към парчета почва и скала, наречени реголит.
От измерванията на водата в екзосферата изследователите изчислиха, че хидратираният слой има водна концентрация от около 200 до 500 части на милион, или около 0.02 до 0.05 процента от теглото. Тази концентрация е много по-малка от най-сухата земна почва и е в съответствие с предишни изследвания. Толкова е сухо, че човек трябва да обработи повече от тон реголит, за да се съберат 450 мл вода.
Съпоставяйки данните с теоретичните модели, изследователите откриват, че влажната почва вероятно е заровена под сухия слой с дебелина около осем сантиметра. и тъй като материалът на лунната повърхност е рехав, дори метеороит, голям 5 мм, може да проникне достатъчно дълбоко, за да освободи изпарение. Те също така установяват, че метеоритните удари предизвикват на Луната загуби от осем грама вода всяка секунда.
"Водата, която се губи, е вероятно древна, или датираща от образуването на Луната или депозирана в началото на нейната история", обяснява Бенна.
Ако метеоритите могат да изтеглят вода от лунната почва, това можем и ние. „Важно е да разберем колко вода можем да използваме ”, коментира Бенна. "Общото количество вода е малко, но е лесно да се освободи и това е в наша полза".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
dolivo
Как увеличаването на температурите може да повиши риска от домашно насилие?
dolivo
Магнитната мистерия на Луната: Защо някои скали на Луната са силно магнитни?
dolivo
Древните араби са използвали психоактивно растение преди 2700 години
dolivo
Китай инсталира прекъсвачи в слънчеви панели, продавани на Запад
dapeev
Учени предлагат край на притеснителната сингулярност на черните дупки