На 3 февруари 1966 г. "Луна 9" става първият апарат, направил меко кацане на повърхността на друго небесно тяло, естествения спътник на Земята. Тази "автоматична лунна станция" действа активно на повърхността на Луната общо 75 часа и изпраща първите панорамни снимки от там.
Апаратът, изстрелян от СССР, се приземи в областта "Морето на бурите" (Oceanus Procellarum) на запад от кратерите Райнер и Мариус ( 7.08 N, 64.37 W). Снимките, които направи модулът, дадоха възможност на хората за първи път да наблюдават лунен пейзаж отблизо, на изображенията могат да се видят детайли от лунната повърхност с размер 1-2 мм.
Спускаемият модул с тегло 99 кг е изведен в орбита с помощта на ракетата носител "Мълния", изстреляна на 31 януари 1966 г. от космодрума Байконур (Казахстан).
Основната цел на мисията Луна 9 е да се получи информация за характеристиките на лунната почва - структура, плътност, механичните свойства - якост на натиск и други.
Със станцията са проведени 7 радиосеанса с продължителност малко повече от 8 часа. По време на тези сеанси сондата е предава панорамно изображение на около 1,4 км на повърхността на Луната около района на кацането.
Устройство
Модел на сондата Луна 9 в Аерокосмическия музей в Бурже.
Автоматична лунна станция е с диаметър 58 см и тегло от 100 кг. Станцията се състои от херметизиран контейнер под налягане 1,2 атм. В него има радиокомуникационната система, контролната система, батерия, система за регулиране на топлината, научни инструменти, камера. Заснемането на повърхността се осъществява с помощта на система от огледала, насочващи светлината към камерата във вътрешността на апарата.
Четирите капаци, подобни на листенца са антена, която се отваря автоматично след мекото кацане. Те са монтирани на горното полукълбо на лунната станция. Има и два надуваеми балони-амортисьори, които от всички страни обхващат лунна станция, за да се омекоти кацането на Луната.
Програмата "Луна"
Луна 9 е част от програмата Е-6, която включва повече от четиридесет роботизирани мисии стартирани между 1959 г. и 1976 г. от Съветския съюз за изучаване на Луната. По-важните от тях са:
Луна 1 (2 януари 1959 г.) Целта на полетa е била да се достигне лунната повърхност. Кацането не се получи заради грешка в изчилението на траектовията на полета. Но все пак е извършена доста полезна работа - регистриран е външен радиационен пояс на Земята (или радиационен пояс на Ван Алън, област от магнитосферата на нашата планета с високо съдържание на високоенергетични заредени частици). Направени са първите преки измервания на параметрите на слънчевия вятър в междупланетното пространство и е установено, че у Луната почти отсъства магнитно поле. "Луна 1" е първият космически кораб в света, достигнал втора космическа скорост, която му е позволила да се откъсне от притеглянето на Земята и да се превърне в изкуствен спътник на Слънцето.
Луна 2 - (12 септември 1959 г. ) Първият в историята на човечеството с изкуствен обект, който достигна повърхността на друго небесно тяло. Пряко измерва слънчевия вятър и занася вимпел с герба на СССР.
Луна 3 - (4 октомври 1959 г.) Тази сонда за първи път изпраща изображение на обратната страна на Луната. Снимките са с лошо качество, но те дават възможност на Съветския съюз да даде имена на обекти на повърхността на Луната.
Луна 9 е първият апарат, конструиран от конструкторското бюро Лавочкин, на което след това се възлага изграждането на почти всички следващи съветски космически апарати.
Защо снимките на повърхността на Луната се публикуваха първо на Запад
Светослав Александров от сайта космос.бг разказва интересна история за публикуване на първите панорамни снимки на лунния пейзаж:
Любопитен факт - за разлика от мисията на астронавтите на "Аполо 11", която се излъчва в реално време по телевизията, СССР не публикува веднага снимките от "Луна 9". Това довежда до съмнения сред някои скептици, че съветското кацане на Луната може да не е истинско. Преди кацането на "Луна 9" специалистите на СССР са се опитали неколкократно да проведат меко кацане, но безуспешно. До 1966 година всички опити за достигане на лунната повърхност са довеждали до разбиване на космическите апарати.
По това време директор на обсерваторията Джодрел-Бенк във Великобритания е Сър Бърнард Ловъл. Той и неговият екип проследяват радиосигнала от станцията "Луна 9" и успяват да установят, че с течение на времето сигналът е стабилен, след което прекъсва рязко. Това прекъсване Ловъл тълкува като момент на разбиване в повърхността. Но изненадващо за него след няколко минути "Луна 9" започва отново да излъчва сигнали и обсерваторията ги записва, без изследователите да са наясно какви данни съдържат те.
Ловъл размишлява - дали тези сигнали не са подобни на сигналите от телефакс? Ако това е така, те биха могли да бъдат разчетени от комерсиална машина. Обсерваторията Джодрел-Бенк обаче няма такава машина, така че Ловъл се обръща към медиите. Дейли Експрес незабавно изпраща факс машина към Джодрел-Бенк и сигналите са разчетени. Екипът на Ловъл впоследствие успява да разпечата първата снимка от повърхността на Луната.
Така изненадващо, но факт - първата в човешката история снимка, заснета от повърхността на Луната, бива разпространена първоначално от пресата на Запад и минават няколко дни преди гражданите на Източния блок да я видят! По-късно Анатолий Благонравов, съветски учен и дипломат, обвинява ръководството на Джодрел-Бенк, че нямат официално разрешение за разпространяване на снимките.
Въпреки това остава въпросът - ако от СССР са искали монопол над снимките, защо не са ги кодирали или поне защо не са ги публикували незабавно в пресата поради тяхната огромна пропагандна стойност? Този въпрос продължава да стои неотговорен и поради тази причина съществуват много теории за "Луна 9" - включително и тази, че сигналът е оставен некодиран съвсем умишлено.
Сондата Луна 9, заснета от Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на НАСА
Още за целите
Целите на програмата частично са продиктувани от политически съображения - космическата надпревара имаше за цел да демонстрира превъзходството на науката и чрез нея - и на политическия режим в съперничещите си страни - СССР и САЩ. Търсенето на слава имаше приоритет пред научните цели.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари