На 11 март, 1811 г. се ражда френският математик и астроном Юрбен Льоверие. Ученият е известен с това, че е открил Нептун само с помощта на математиката.
Наблюдавайки Уран астрономите откриват, че орбитата му не е такава, каквато трябва да бъде според законите на Кеплер и Нютон.
Льоверие прекарва месеци в сложни изчисления и предполага, че отклоненията в орбитата се обясняват с влиянието на досега неизвестна планета.
Френски или английски е Нептун
В същото време, независимо от Льовелие, подобни изчисления прави и Джон Адамс в Англия. Адамс изчислява орбитата на неизвестната осма планета през 1843 г. и изпраща изчисленията си без пояснения за използваните методи на астронома Джордж Ейри. През 1846 Льоверие също изчислява координатите на неизвестната планета и убеждава Йохан Гал от Берлинската обсерватория да започне търсенето ѝ. Вечерта на 23 септември 1846 г. Нептун е открит почти веднага след започване на наблюденията. На следващата вечер придвижването на планетата спрямо звездите е документирано и откритието на новата планета е оповестено. Разликата между действителната и предвидената от Льоверие позиция на Нептун е 1°, а спрямо тази на Адамс - 12°.
След откриването започва спор между британските и френските астрономи за правото на откривател на Нептун. В крайна сметка е намерен консенсус и е решено двамата астрономи да си поделят заслугата.
През 1998 г. са намерени документи от архивите на Кралската Гринуичка обсерватория, незаконно присвоени почти три десетилетия от астронома Улин Айген и върнати едва след смъртта му. Документите показват, че Адамс не заслужава равни права с Льоверие за откриването на Нептун, защото изчисленията на Адамс били неточни и седмици наред астрономите в Кеймбридж търсели планетите на грешни позиции.
Известно време след откриването си, Нептун е отбелязан просто като „външна планета на Уран“ или „планета на Льоверие“. Първият, който представя идея за официално име, е Гал, който предлага името Янус. Англия предлага друго име – „Океан“. Уверен, че има право да даде име на откритата от него планета Льоверие предлага да се нарече Нептун, твърдейки, че уж това име вече е одобрено от френското Bureau des Longitudes – научна астрономическа организация. През октомври той се опитва да даде своето име за име на планетата – „Льоверие“ и е подкрепен от директора на обсерваторията, Франсоа Араго, но идеята среща значителна съпротива извън Франция. Френските алманаси много бързо връщат името Хершел за Уран, в чест на откривателя му Уилям Хершел и Льоверие за новата планета. Василий Струве, директор на руската Пулковска обсерватория докладва на Конгреса на Имперската академия на науките в Санкт Петербург предложението си за име на планетата – Нептун. Решението намира подкрепа извън Русия и скоро се превръща в международно прието.
Хипотетичната планета Вулкан
През 1859 г. Льоверие започва да работи върху един от най-сложните за разрешаване проблеми в астрономията, а именно изменението в орбитата на Меркурий. Години наред изследователите забелязват, че планетата има специфична орбита, по която обикаля около Слънцето. По-конкретно – периапсидата ѝ, точката, в която планетата се намира най-близо до Слънцето, се изменя леко при всяка пълна обиколка. Според закона за гравитацията на Исак Нютон противоречията би трябвало да се дължат на присъствието на други небесни тела.
Льоверие прави редица изследвания спрямо другите планети, но Меркурий никога не се намира там, където трябва да бъде. След като проверява многократно трудовете си, ученият обявява своята хипотеза – непознато и невиждано небесно тяло влияе гравитационно на орбитата на най-малката планета от Слънчевата система. След като френският математик открива Нептун 13 години по-рано, хипотезата му се приема добре от обществото на учените. Те веднага се заемат със задачата да открият невижданата планета.
Откритието е направено няколко месеца преди Льоверие от френски лекар и любител астроном. Той разполага със собственоръчно изградена обсерватория, от която на 26 март 1859 г. забелязва малко черно петно, вероятно планета, да премина пред Слънцето. Той не казва на никого за откритието си, но след като прочита хипотезата на Льоверие, веднага му изпраща писмо с всички подробности, с които разполага. Щом получава писмото откривателят на Нептун веднага заминава при автора му, за да научи подробности. В началото на 1860 г. френският математик е по-сигурен от всякога в теорията си и обявява съществуването на планетата. По традиция я кръщава на римския бог на разрушителния огън и на ковашкото изкуство – Вулкан.
Години наред не може да се установи точното положение на планетата и вече почти никой не вярва, че тя изобщо съществува. Отговор на въпроса около изменението на орбитата на Меркурий пък все още няма. През 1915 г. Алберт Айнщайн разрешава загадката, тормозила астрономите повече от век. Той обяснява явлението чрез своята Обща теория на относителността, според която свръхмасивните обекти – в случая Слънцето, могат да изкривят пространство-времето и траекторията на светлината. Меркурий всъщност не е привлечен от друг обект, а преминава през изкривеното пространство-време, което води до странното явление, наблюдавано от астрономите.
Професия синоптик
Много по-малко известен е фактът, че Льоверие полага началото на професията синоптик.
Буря с изключителна сила причинява големи щети на британските и френските кораби в Балаклавския залив по време на Кримската война. И тогава директорът на Парижката астрономическа обсерватория Льоверие разбира, че бурята е можело да се предвиди. Това откритие доведе до създаването на метеорологична служба и първите синоптични карти.
По материали от Wikipedia.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари