Надеждата за съществуването на езера с течна вода, скрити под Южната полярна ледена шапка на Марс, като че ли угасва.
Миналата година едно проучване установи, че температурите вероятно са твърде ниски, за да може водата да остане незамръзнала в региона. Сега ново проучване установи, че радарният сигнал, интерпретиран като течна вода, вероятно е друг ресурс, който Марс има в изобилие: вулканични скали.
„Опитваме се да определим дали марсианските терени днес биха могли да произведат силно базално ехо, ако са покрити от ледена покривка, обхващаща цялата планета“, пишат изследователите в своя документ.
„Откриваме, че някои съществуващи терени, свързани с вулкани, биха могли да произведат много силен аналог на сигнала, който се наблюдава при Южната полярна шапка."
Откриването на подземни резервоари с течна вода под Южния полюс на Марс бе обявено през 2018 г.
Радарните сигнали, отразени точно под повърхността на планетата, разкриха участък от нещо силно радарно отразяващо на 1,4 километра под леда, което не съответства на нищо повече от подземен басейн с течна вода, казаха тогава изследователите.
Следващите търсения откриха още лъскави отразяващи петна, което предполага цяла мрежа от подземни езера .
Това бе сензационно откритие. Тук, на Земята, подземните водни резервоари са места, където можем да намерим микробен живот, който разчита на химически реакции, а не на слънчева светлина, за да оцелее. Ако има живот на Марс, може да го намерим в подобна среда. Но Марс вероятно е твърде студен за такива резервоари с течна вода.
„За да може водата да се поддържа течна толкова близо до повърхността, са необходими както много солена среда, така и силен локален генериращ топлина източник, което не съответства на това, което знаем за този регион“, подчертава планетарният учен Сирил Грима (Cyril Grima) от Тексаския институт по геофизика.
Това повдига въпроса: Какво тогава са тези лъскави петна?
Следваща статия, изследваща данните, установява, че замръзналата глина може да произведе подобна отразяваща способност на сигнала, открит от инструмента Mars Advanced Radar за подземно и йоносферно сондиране (MARSIS) на сондата Mars Express на Европейската космическа агенция.
Грима и колегите му предприемат различен подход. В своя модел те полагат виртуална ледена покривка върху целия радарен глобус на Марс, включваща три години данни от MARSIS, показващи как изглежда червената планета под 1,4 километра замръзнала вода.
След това те търсят отразяващи петна, подобни на тези, които бяха изтълкувани като течна вода - и ги намират, разпръснати по всички географски ширини. Изследователите след това картографират тези петна спрямо известната геология на Марс. Петната много добре се съчетават с вулканичния терен.
Как изглежда Марс, покрит с лед. Червените петна са вулканични/отразителни петна. Кредит: Cyril Grima
Точно както замръзналата глина силно отразява радарите тук на Земята, такава е и вулканичната скала, която е богата на метал като желязо. Знаем, че на Марс има вулканични скали в изобилие, също богати на желязо.
Бъдещите мисии за дистанционно наблюдение биха могли да изследват ледената шапка, за да се опитат да разберат дали това тълкуване е вероятно - или наистина замразената глина може да е виновникът.
Но изследването предлага и нови пътища за изследване. А именно, те могат да ни помогнат да разберем по-добре историята на водата на Марс.
„Мисля, че красотата на откритието на Грима е, че макар да опровергава идеята, че днес може да има течна вода под Южния полюс на планетата, то също ни дава наистина точните места, където да отидем да търсим доказателства за древни езера и речни корита и да тестваме хипотези за по-мащабното засушаване на климата на Марс в продължение на милиарди години", коментира планетологът Иън Смит (Ian Smith) от Йоркския университет в Канада, който ръководи изследването на замразената глина.
Двамата учени сега ще работят върху предложения за мисия с радарно дистанционно наблюдение, за да се опитат да локализират вода на Марс за бъдещи пилотирани мисии на Марс и за да се научи повече за самия Марс.
„Науката не винаги успява от първия опит“, казва Смит. "Това е особено вярно в планетарната наука, където разглеждаме места, които никой никога не е посещавал, и разчитаме на инструменти, които усещат всичко от разстояние."
Справка: The Basal Detectability of an Ice-Covered Mars by MARSIS
C. Grima,J. Mouginot,W. Kofman,A. Hérique,P. Beck
First published: 24 January 2022 https://doi.org/10.1029/2021GL096518
Източник: Hope for Present-Day Martian Groundwater Dries Up, Texas Institute for Geophysics
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари