Най-накрая знаем къде се крие водата на Марс.
Последното епично откритие е постигнато с помощта на радарен инструмент на борда на сондата Mars Express на Европейската космическа агенция.
А италиански учени откриват огромен резервоар с течност с диаметър около 20 километра, скрит на 1.5 километра под южната полярна ледна шапка, съобщава ScienceAlert.
Екипът публикува днес своите наблюдения в списание Science.
"Дали това тяло е реликва от минали океани или част от по-голяма мрежа от подземни езера, все още е загадка", коментира Роберто Оросей (Roberto Orosei), планетолог в италианския Национален институт по астрофизика и водещ автор на статията.
"Трябва да определим дали това откритие е уникално или е нещо, което съществува и другаде на Марс".
"Независимо дали е уникално или не, то има важни последици за намирането на живот на Марс днес", добавя изследователят.
Изследователите обясняват, че този басейн много прилича на субглациалните езера, затрупани под леда на Арктика и Антарктида тук на Земята. И както в нашите наземни субглациални езера, може би ще открием живот.
Отдавна се подозираше, че вода на Марс може да има в субглациални езера, но изследването под ледниците не е лесна задача дори тук на Земята. Едва в последните години учените използват сателити, оборудвани с радари, за да разкрият тайните на скритите води на нашата планета.
За мисията на Марс изследователският екип от Италия използва подобна технология за проучване на полярните ледени шапки на Марс. Инструмент, създаден специално за подземни проучвания, е на борда на сондата Mars Express на Европейската космическа агенция и е в орбита около Марс от 2003 г. насам.
Радарният инструмент, наречен Mars Advanced Radar for Subsurface and Ionosphere Sounding (MARSIS), търси особености под повърхността на Марс и следи от подземна течна вода в продължение на повече от 12 години.
Между май 2012 г. и декември 2015 г. изследователският екип сериозно изследва сектор, разположен на 200 километра от южната ледна шапка, в място, наречено Planum Australe.
Силното радарно ехо на Planum Australe, показано тук в тъмно синьо, означава голямо количество течна вода под повърхността. (USGS Astrogeology Science Centre, Arizona State University, INAF)
Учените правят 29 радарни профила на региона, изпращайки радиовълни дълбоко под повърхността на Марс и улавяйки обратния сигнал.
Радарният сигнал, който се връща от вода, се връща по-силен или "ярък", отколкото този, който се връща от скала или седимент.
Точно това намира в своите резултати от радара изследователският екип - аномално ярък регион в Planum Australe.
"Това [ярко отражение] е като тези, които виждаме на места като Антарктида, над езерото Восток и други субглациални езера", отбеляза д-р Оросей.
Други обяснения, като например много чист лед или твърд въглероден отражението, също могат да обяснят ярко отразяваща подземна аномалия като тази, но изследователският екип извърши симулации и установи, че профилът на отражението не съответства на резултатите им така добре, както ако беше течна вода .
Но има още един голям проблем - температурата на тялото се оценява на около 205 Келвина (-68,15 по Целзий).
Това е далеч под точката на замръзване, дори и за хиперсолените антарктически езера, които остават течни при 260 Келвина (-13 градуса по Целзий) благодарение на съдържанието на сол.
Но въпреки това, водата все още остава като хипотеза. Знаем, че солите на натрий, магнезий и калций са в изобилие на повърхността на Марс.
Ако са разтворени във водата и се комбинират с налягането на ледената шапка, те могат да смъкнат точката на замръзване под 200 Келвина (-74 по Целзий).
В подземните езера на Земята има живот. Това откритие възстановява надеждата да открием най-сетне живот и на Марс.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари