Най-голямата звезда, откривана някога, наскоро разкри изненадващо ново прозрение

Ваня Милева Последна промяна на 24 август 2022 в 06:30 6147 0

Голяма звездообразуваща област R136 в мъглявината Тарантула, заснета от космическия телескоп Хъбъл. Кредит: NASA, ESA, F. Paresce/INAF-IASF, R. O'Connell/University of Virginia, and the Wide Field Camera 3 Science Oversight Committee

Колко голяма може да порасне една звезда? Най-контрастните изображения, правени някога на най-голямата известна звезда, показват горната граница на масата, която може да достигне звезда, вероятно е много по-малка от предишните оценки.

Използвайки 8,1-метровия телескоп Gemini South в Чили, астрономите успяват да заснемат най-отчетливото досега изображение на R136a1, звезда, която е част от звездния куп R136 в мъглявината Тарантула, разположена в Големия магеланов облак, и която е най-масивната звезда, която познаваме. 

Смяташе се, че R136a1 има маса някъде между 250 и 320 пъти масата на слънцето, но изглежда е по-малка според последните наблюдения, масата ѝ вероятно е между 170 и 230 слънчеви маси, тя остава рекордьор за най-масивна звезда, но ревизията на нейната маса надолу може да има по-дълбоки последици.

R136a1 с етикет. Вдясно е най-отчетливата снимка, която "Хъбъл" успя да направи на звездата. Кредит: International Gemini Observatory/NOIRLab/NSF/AURA

Предишните изображения на R136a1 не бяха достатъчно отчетливи, за да предоставят повече информация за звездата, отчасти защото наблюденията на звездата в Големия магеланов облак, на 160 000 светлинни години от нас, са затъмнени от вълненията в земната атмосфера, през която трябва да гледа телескопът. С инструмента Zorro те могат да прилагат така наречената техника за изобразяване на петна, при която не правят едно дълго изображение на звезда (с целия шум на земната атмосфера на снимката), а дълга поредица от много кратки изображения. В продължение на 40 минути Зоро заснема удивителните 40 000 кадъра само за 60 милисекунди всеки, твърде кратко време, за да може атмосферата да замъгли картината. След това кадрите са подредени в един кадър, както се вижда по-горе.

Илюстрация на звездата R136a1 и околностите й. Кредит: NOIRLab/NSF/AURA/J. da Silva/Spaceengine

Фактът, че R136a1 се оказва по-лека, отколкото се смяташе, има последствия за произхода на „металите“ (така астрофизиците наричат елементите са по-тежки от хелия) - досега се предполагаше, че тези тежки елементи се образуват в свръхновите на масивни звезди като R136a1.

Тези масивни звезди живеят само няколко милиона години (слънцето е активно от 4,5 милиарда години и е само на половината от очакваната си възраст) и след това умират като двойна нестабилна свръхнова, при което се образуват тези метали. Ако R136a1 е по-малко масивна, се очаква също така да има по-малко масивни звезди от този калибър в цялата вселена и следователно по-малко от такива свръхнови.

Справка:

Resolving the core of R136 in the optical
Venu M. Kalari, Elliott P. Horch, Ricardo Salinas, Jorick S. Vink, Morten Andersen, Joachim M. Bestenlehner, Monica Rubio, https://arxiv.org/abs/2207.13078 

Източник: Sharpest Image Ever of Universe’s Most Massive Known Star, NOIRLab.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !