Ново химично "криминално разследване" показва, че Хипатия, древен камък, открит в египетската пустиня, може да съдържа следи от свръхнова тип Ia. Тези редки свръхнови са едни от най-високо енергийните събития във Вселената.
Камъкът е изследван от Ян Крамерс (Jan Kramers), Георги Белянин (Georgy Belyanin) и Хартмут Винклер (Hartmut Winkler) от Йоханесбургския университет и други.
През 2013 г. Белянин и Крамерс забелязват, че камъкът има забележителен химически състав, че камъкът съдържа „космически улики“, части с космически произход. Сега те са проучили допълнително камъка и са успели да проследят произхода му до самото начало на Слънцето и планетите в Слънчевата система.
Началото на Хипатия започва със звезда червен гигант, чието ядро се свива в бяло джудже, заобиколено от голям облак прах. Бялото джудже не е само, а има друг партньор, обикновена звезда. Материята на звездата се засмуква от джуджето и когато надхвърли границата на Чандрасекар(1,44 слънчеви маси), джуджето експлодира в облака прах.
Когато експлозията затихва и температурата спада, газовите атоми на бившето джудже се кондензират с праховите частици в околния облак. Това води до възникването на малки обекти, един от които е този, с който някога е бил свързан камъкът Хипатия.
Графика, показваща кои елементи се намират в камъка Хипатия и тяхното съвпадение с прогнозата за елементи, произведени от свръхнови тип Ia. Кредит: Jan Kramers
Облакът около свръхновата в някакъв момент се смесва с облака, където ще се образува нашата собствена слънчева система преди около 4,5 милиарда години. Първоначално тялото, от което се е отчупила Хипатия, е било разположено в ледения Облак на Оорт или в Пояса на Кайпер във външната област на Слънчевата система, но в някакъв момент гравитацията го изтласква в най-вътрешните области на Слънчевата система и се сблъсква със Земята. Топлината от навлизането в земната атмосфера, съчетана с въздействието на удара в огромното пясъчно море в югозападен Египет, създава микродиаманти и разбива основната скала.
Фрагменти от камъка Хипатия с част от монета за сравнение. Кредит: Jan Kramers
Откриването на камъка Хипатия през 1996 г. и изследванията върху него показват, че скалата може да предостави първото доказателство, че свръхнова тип Ia е повлияла на формирането на Слънчевата система.
Например, през 2018 г. в Хипатия е открит никелов фосфид, нещо, което не е откривано в нито един друг обект в Слънчевата система. Това дава първата индикация, че Хипатия не произхожда от Слънчевата система, а има външен прпизход.
По-нататъшното изследване не е лесно, защото трябва да се разделнят объркващите земни замърсявания в камъка от космическите външни следи.
В крайна сметка учените успяват да идентифицират до 15 елемента в камъка Хипатия, които не са от земен произход и които изглежда идват от свръхнова тип Ia, елементи, които се различават значително по изобилие (относително количество) от състава на обектите от Слънчевата система, колкото и примитивни да са те.
Химическият състав позволява да се изключат възможните източници на Хипатия: това не е нито метеорит, комета или астероид на Слънчевата система, нито червен гигант, нито свръхнова тип II (масивна звезда, която експлодира).
В крайна сметка голямото количество желязо в Хипатия показва, че източникът на камъка трябва да е свръхнова тип Ia, която се е появила конкретно в предварително създаден прахов облак.
Справка: Jan D. Kramers et al, The chemistry of the extraterrestrial carbonaceous stone "Hypatia": A perspective on dust heterogeneity in interstellar space, Icarus (2022). DOI: 10.1016/j.icarus.2022.115043
Източник: Extraterrestrial stone brings first supernova clues to Earth
University of Johannesburg
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари