Необясним газ над Алба Монс на Марс може да намеква за вулканична активност

Ваня Милева Последна промяна на 05 ноември 2026 в 11:22 682 0

Многопластова гледка към Марс

Кредит ESA / DLR / FU Berlin / CC BY-SA 3.0 IGO

Гледка към Марс от Северния полюс до екватора. Алба Монс е огромен щитов вулкан в центъра на изображението.

Газ хлороводород (HCl) е наблюдаван по време на студения афелий на Марс, когато не се е очаквал такъв. Откритието се обяснява най-добре с протичащите магмени процеси във вътрешността на Марс.

Обичайно за Марс се смята, че е със затихнала вулканична активност, но озадачаващ химичен сигнал в тънката му атмосфера може да подсказва, че вътрешността на планетата не е напълно спяща.

"На Марс, както и на Земята, цикълът на хлора, иницииран от вулканичното дегазиране от дълбоките недра при планетарното натрупване, е бил подхранван от последвалите вулканични изригвания и поради високата си мобилност и разтворимост, хлорът непрекъснато се рециклира във вода, седименти, вечна замръзналост и ледени облаци", обяснява изследователят от Университета в Берн Николас Томас (Nicolas Thomas) и неговите колеги.

"Въпреки това, за разлика от Земята, липсата на рециклиране поради тектониката на плочите вероятно прави вулканичнизма основен източник към системата повърхност-атмосфера на Марс."

"Темата, която се разглежда тук, е дали вулканизмът все още допринася за този цикъл на Марс днес?"

Те документират тези по-високи от очакваните концентрации по време на студения афелиен сезон близо до района на Алба Монс.

Изследователите проучват и изображения с висока резолюция от камерите HiRISE, CaSSIS и CTX под местата, където е открит газът.

Те идентифицират тесни пукнатини, някои широки само десетки сантиметри, а на места образуващи групи с дължина десетки километри по топографските хребети.

Според екипа, тези особености не са били идентифицирани преди на Марс и те съответстват на мащабни тектонични и вулканични модели в региона.

Учените предполагат, че подобни пукнатини биха могли да служат като пътища за издигането на хлороводород от магматични тела на дълбочина, вероятно след взаимодействие с богата на лед вечна замръзналост.

Системата не би изисквала непременно значителен термичен подпис, което би могло да обясни защо търсенията за активен вулканизъм, базирани на топлина, са се оказали неуспешни.

Ако приемем, че животът на хлороводорода в атмосферата е един сол, авторите оценяват скоростта на просмукване от по-малко от 3 килограма в секунда. Това е сравнимо с ниската граница на потоците при наземните вулкани, които варират от няколко до повече от 100 килограма в секунда.

Изследователите не смятат, че много по-голямото сезонно отделяне на хлороводород по време на перихелия, оценено на около 180 килограма в секунда, е пряко вулканично.

Те обаче предполагат, че част от този хлор в крайна сметка може да има магмен произход, циркулирайки между атмосферата и повърхностните резервоари като перхлорати и лед.

"Като цяло, наличието и променливостта на хлороводорода в марсианската атмосфера изглежда се определят от взаимодействието между епизодична вулканична активност, атмосферна обработка и дългосрочно улавяне в повърхностни соли, перхлорати и ледове, съдържащи хлороводород", посочват авторите.

Тази графика описва евентуален нов химичен цикъл на Марс след откриването на хлороводород в атмосферата от сондата ExoMars Trace Gas Orbiter на ESA-Roscosmos. Соли под формата на натриев хлорид (NaCl) – остатъци от изпарени океани и вградени в прашната повърхност на Марс – са широко разпространени на повърхността на Марс. Ветровете издигат този солен прах в атмосферата. Слънчевата светлина затопля прашната атмосфера, което води до издигане на водните пари, отделени от ледените шапки. Соленият прах реагира с атмосферната вода, за да освободи хлор (Cl), който след това реагира с молекули, съдържащи водород (H), за да създаде хлороводород (HCl). Подобен процес протича и на Земята: морската сол се вдига във въздуха и ако се смеси с водни пари, хлорът става достъпен за химични реакции, които образуват HCl. Кредит: ESAТази схема описва алтернативно обяснение за наличието на хлороводород с евентуален нов химичен цикъл на Марс след откриването на хлороводород в атмосферата от сондата на ExoMars Trace Gas Orbiter на ESA-Roscosmos. Соли под формата на натриев хлорид (NaCl) - остатъци от изпарени океани и вградени в прашната повърхност на Марс - са широко разпространени на повърхността на Марс. Ветровете издигат този солен прах в атмосферата. Слънчевата светлина затопля прашната атмосфера, което води до издигане на водните пари, отделени от ледените шапки. Соленият прах реагира с атмосферната вода, за да освободи хлор (Cl), който след това реагира с молекули, съдържащи водород (H), за да създаде хлороводород (HCl). Подобен процес протича и на Земята: морската сол се вдига във въздуха и ако се смеси с водни пари, хлорът става достъпен за химични реакции, които образуват HCl. Кредит: ESA

Изследователите анализират данни от комплекта за атмосферна химия на орбиталния апарат Trace Gas Orbiter (TGO) на Европейската осмическа агенция, наблюдавайки хлороводород в нива от части на милиард в марсианската атмосфера.

Справка: Alexander Trokhimovskiy et al. 2026. Enigmatic HCl detections as a potential signature of igneous activity on Mars. Science Advances 12 (45); doi: 10.1126/sciadv.aeb9422

Източник: Mysterious Gas over Mars’ Alba Mons Could Hint at Volcanic Activity, Enrico de Lazaro, Sci.News

    Най-важното
    Всички новини