Динозаврите на Земята и вулканите на Марс са изчезнали по едно и също време

Антония Петрова Последна промяна на 22 март 2017 в 12:00 4672 0

източник: NASA/JPL/USGS

Последната вулканична активност на Марс е била преди около 50 милиона години - приблизително около времето на Масовото измиране Креда- Терциер, когато загиват огромен брой от растенията и животинските видове на планетата, включително динозаврите.

Ново изследване на НАСА разкрива, че гигантският марсиански щитовиден вулкан Arsia Mons е произвеждал по един нов поток лава на всеки 1 до 3 милиона години по време на последния пик от своята активност. 

Разположен на юг от марсианския екватор, Arsia Mons е най-южният член на триото от обширни, леко полегати вулкани, известни като Tharsis Montes. Arsia Mons е изграждан милиарди години наред, макар детайлите около жизнения му цикъл все още да се изясняват. Последната вулканична активност се счита, че е била в калдерата - купообразна вдлъбнатина на върха, където са забелязани 29 вулканични отвори. До този момент прецизното изчисляване на това кога този вуканичен щит е бил активен е било невъзможно. 

"Изчислихме, че пиковата активност на вулканичния щит Arsia Mons вероятно е била приблизително преди 150 милиона години, в края на Юрския период на Земята, като след това е замрял по същото време, по което измират и динозаврите на Земята", обяснява Джейкъб Ричардсън (Jacob Richardson), изследовател в NASA's Goddard Space Flight Center в Грийнбелт, Мериленд. "Възможно е последният вулканичен отвор или два да са били активни през последните 50 милиона години, което е много скоро в географски план", допълва той.

Ричардсън представя откритието си на 20 март по време на Лунната и планетарна научна конференция в Удландс, Тексас, съобщава Phys.org. Проучването е публикувано в Earth and Planetary Science Letters.

източник: Pixabay

Проучването на калдерата, която е с диаметър 110 км, е осъществено чрез образи с висока резолюция, добити чрез Context Camera на Mars Reconnaissance Orbiter на НАСА. Учените са картографирали границите на потоците от лава от всеки от 29-те вулканични отвора и са определили стратиграфията или напластяванията на потоците.  За да изчислят възрастта на потоците, учените са изпълнили и техника, наречена преброяване на кратери - изчисляване на броя на кратери най-малко 100 м в диаметър.

Като използват нов компютърен модел, разработен от Ричардсън и неговите колеги от Университета в Южна Флорида, те комбинират двата типа информация и определят вулканичния еквивалент на 29-те отвора на Arsia Mons. Най-старият поток от лава е датиран на около 200 милиона години. Най-младият е станал преди 10 до 90 милиона години, най-вероятно преди около 50 милиона години.

Моделите са изчислили и размера на всеки от потоците лава. В своя пик преди около 150 милиона години, отворите в калдерата на Arsia Mons вероятно съвместно са произвеждали около 1 до 8 куб.км. магма на всеки милион години, което бавно е уголемявало вулкана. "Arsia Mons е създавал по един вулканичен отвор на всеки 1 до 3 милиона години по време на своя пик, в сравнение с един на всеки 10 000 години в подобни райони на Земята", коментира Ричардсън. 

По-добро разбиране кога се е случила вулканичната активност на Марс е важно, защото ще помогне на учените да разберат историята и вътрешната структура на Червената планета.

"Голямата цел на марсианската вулканоложка общност е да разбере анатомията на жизнения цикъл на марсианските вулкани. Те показват доазателство за активност през по-голяма продължителност на живота от тази на Земята, но историите им на производство на магма може да се окажат доста различни", обяснява Джейкъб Бличър (Jacob Bleacher), планетарен геолог в Goddard и съавтор на проучването. "То ни дава нова улика относно това как e станало стихването на Arsia Mons и как този огромен вулкан е замлъкнал", допълва Бличър.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !