Последната вулканична активност на Марс е била преди около 50 милиона години - приблизително около времето на Масовото измиране Креда- Терциер, когато загиват огромен брой от растенията и животинските видове на планетата, включително динозаврите.
Ново изследване на НАСА разкрива, че гигантският марсиански щитовиден вулкан Arsia Mons е произвеждал по един нов поток лава на всеки 1 до 3 милиона години по време на последния пик от своята активност.
Разположен на юг от марсианския екватор, Arsia Mons е най-южният член на триото от обширни, леко полегати вулкани, известни като Tharsis Montes. Arsia Mons е изграждан милиарди години наред, макар детайлите около жизнения му цикъл все още да се изясняват. Последната вулканична активност се счита, че е била в калдерата - купообразна вдлъбнатина на върха, където са забелязани 29 вулканични отвори. До този момент прецизното изчисляване на това кога този вуканичен щит е бил активен е било невъзможно.
"Изчислихме, че пиковата активност на вулканичния щит Arsia Mons вероятно е била приблизително преди 150 милиона години, в края на Юрския период на Земята, като след това е замрял по същото време, по което измират и динозаврите на Земята", обяснява Джейкъб Ричардсън (Jacob Richardson), изследовател в NASA's Goddard Space Flight Center в Грийнбелт, Мериленд. "Възможно е последният вулканичен отвор или два да са били активни през последните 50 милиона години, което е много скоро в географски план", допълва той.
Ричардсън представя откритието си на 20 март по време на Лунната и планетарна научна конференция в Удландс, Тексас, съобщава Phys.org. Проучването е публикувано в Earth and Planetary Science Letters.
източник: Pixabay
Проучването на калдерата, която е с диаметър 110 км, е осъществено чрез образи с висока резолюция, добити чрез Context Camera на Mars Reconnaissance Orbiter на НАСА. Учените са картографирали границите на потоците от лава от всеки от 29-те вулканични отвора и са определили стратиграфията или напластяванията на потоците. За да изчислят възрастта на потоците, учените са изпълнили и техника, наречена преброяване на кратери - изчисляване на броя на кратери най-малко 100 м в диаметър.
Като използват нов компютърен модел, разработен от Ричардсън и неговите колеги от Университета в Южна Флорида, те комбинират двата типа информация и определят вулканичния еквивалент на 29-те отвора на Arsia Mons. Най-старият поток от лава е датиран на около 200 милиона години. Най-младият е станал преди 10 до 90 милиона години, най-вероятно преди около 50 милиона години.
Моделите са изчислили и размера на всеки от потоците лава. В своя пик преди около 150 милиона години, отворите в калдерата на Arsia Mons вероятно съвместно са произвеждали около 1 до 8 куб.км. магма на всеки милион години, което бавно е уголемявало вулкана. "Arsia Mons е създавал по един вулканичен отвор на всеки 1 до 3 милиона години по време на своя пик, в сравнение с един на всеки 10 000 години в подобни райони на Земята", коментира Ричардсън.
По-добро разбиране кога се е случила вулканичната активност на Марс е важно, защото ще помогне на учените да разберат историята и вътрешната структура на Червената планета.
"Голямата цел на марсианската вулканоложка общност е да разбере анатомията на жизнения цикъл на марсианските вулкани. Те показват доазателство за активност през по-голяма продължителност на живота от тази на Земята, но историите им на производство на магма може да се окажат доста различни", обяснява Джейкъб Бличър (Jacob Bleacher), планетарен геолог в Goddard и съавтор на проучването. "То ни дава нова улика относно това как e станало стихването на Arsia Mons и как този огромен вулкан е замлъкнал", допълва Бличър.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция