Масивните звезди завършват живота си като свръхнови - събитие, което може да свети толкова ярко, колкото светлината от всички останали звезди в галактиката. Понякога обаче това може да бъде "фалшива свръхнова" - гигантска експлозия, която не означава край на живота на звездата.
Вероятно свръхновата 2015bh принадлежи към този нов клас събития. Тази "свръхнова" принадлежи към т.нар. клас звезди "ярки сини променливи" (luminous blue variables) и произвежда огромни изригвания в продължение на 21 години, разказва сайтът на Института по астрофизика на Андалусия.
"Ярките сини променливи звезди показват два различни вида изригвания - редовни изблици, след което звездата се връща към своето първоначално състояние и гигантски изригвания, които променят звездата завинаги.
Забележителен пример е Ета Карина (Eta Carinae), звезда, която вече е загубила маса с еквивалент близо 40 пъти масата на нашето Слънце, отчасти в резултат на мощни ветрове и изригвания ", разказва Кристина Тоун (Christina Thöne), учен от Института по астрофизика на Андалусия (IAA-CSIC) и водещ автор на изследването, публикувано в Astronomy & Astrophysics.
Мъглявината Хомункулус е остатък от гигантско изригване на звездата Ета Карина през 19 век.
Бурната история на измамничката SN 2015bh
Понякога е трудно да се определи границата между "истинска" и "фалшива" свръхнова. Един добър пример е SN 2015bh - много трудно е да се определи дали звездата е вече покойник или не.
Архивни записи показват, че звездата е имала чести малки изригвания, поне до 1994 г., редуващи се със спокойни периоди. На 10 февруари 2015 е открито избухване и класифицирано като "фалшива свръхнова" (impostor supernova), което предизвиква отново интерес към звездата.
През април 2015 г. група, ръководена от Института по астрофизика на Андалусия (IAA-CSIC) започна седмични наблюдения от различни обсерватории на това експлозия, която започва да затихва бавно. Това по-късно е наречено "събитие-предшественик", защото бе последвано от още по-силно изригване на 16 май, което вместо да намалява, се увеличава по интензитет до 24 май. Енергията, освободена от това т. нар. "основно събитие", е съизмерима със старта на реална свръхнова - SN 2015bh е почти неразличима от свръхнова. Дълго време не е ясно дали звездата вече напълно се е разпаднала или не. Едва по-късно стана ясно, че звездата е оцеляла "свръхнова" - "по-слаба и по-синя, отколкото преди, но все още жива и здрава".
"Всъщност завоите в развитието на SN 2015bh напомнят поведението на SN 2009ip, известен пример за фалшива свръхнова, която се прояви през 2012 г. и чиято съдба е все още силно се обсъжда", обяснява Кристина Тоун.
По най-късия път към фазата Волф-Райе
Според актуалната теоретична рамка, ярките сини променливи са масивни звезди в преход към фазата Волф-Райе на звездата, която би трябвало да е последната фаза от живота им. Името на този клас звезди е свързано с имената на френските астрономи Шарл Волф (Charles Wolf) и Жорж Райе (Georges Rayet).
Преди да могат да влязат в този етап, звездите трябва да се отърват от външните слоеве и да оголят хелиевата си сърцевина, но механизмът за това е все още е неизвестен.
Звездите могат да загубят своята обвивка с помощта на много силни звездни ветрове обаче те не са достатъчни да доведат до преход към фазата на Волф-Райе. Едно единствено гигантско изригване изглежда също не решава проблема, както виждаме при Ета Карина, която вече е претърпяла най-малко две гигантски изригвания и все още продължава да е ярко синя променлива звезда.
Въпреки това, мощно изригване като на SN 2015bh може да е начин да се ускори еволюцията на звездата към последната й фаза.
"SN 2015bh не е изолиран случай и вероятно има още много подобни обекти, останали незабелязано, но изглежда, че срещаме нов тип звездно събитие. Сега трябва да разкрием механизма на тези събития и да разберем защо наблюдаваните случаи показват сходно поведение ", заключава Кристина Тоун.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари