Първи потвърден случай на неуспешен опит за свръхнова

Никакви признаци за масивна експлозия, черна дупка сега бележи звездния гроб

Наука ОFFNews Последна промяна на 29 септември 2016 в 13:11 5440 0

Кредит Robert Gendler/Astronomy Picture of the Day

Галактика NGC 6946.

Една звезда, която мистериозно изчезна, може да е първият потвърден случай на неуспешна свръхнова, звезда, която се опита да се взриви, но не можа да довърши работата си. Новородената черна дупка изглежда поглъща останките на звездата, разказва ScienceNews.

През 2009 г. една звезда в галактиката NGC 6946 се разгоря в продължение на няколко месеца, за да стане над 1 милион пъти по-яркa като слънцето. След това тя изчезнa. Wyzmovno e звездата просто да се e скрила зад стена от прах, но нови наблюдения с телескопа Хъбъл, публикувани в arXiv.org, свидетелстват, че звездата не е оцеляла.

Слаба струйка инфрачервена светлина обаче идва от мястото на звездата. Tова остатъчно сияние вероятно идва от отломки, попадащи в черна дупка, която се е образувала, когато звездата е загинала, пише в изследването астрономът Скот Адамс (Scott Adams) от Калифорнийския технологичен институт.

Обикновено се смята, че черните дупки се образува в резултат на свръхнова, еклозивната смърт на масивните звезди. Но няколко линии доказателства наскоро намекнаха, че не всички гиганти умират с гръм и трясък. Някои звезди може да пропуснат свръхновата и да колапсират в черна дупка. До момента обаче нямаше нито преки, нито косвени доказателства, че това се случва.

"Това са първите наистина солидни наблюдателни доказателства за неуспяла свръхнова", казва Елизабет Лавдроув (Elizabeth Lovegrove), астроном от университета в Калифорния, Санта Круз. "Някои свръхнови наистина се провалят и това изглежда е случаят".

Този опит за свръхнова, наблюдаван първо с Големия бинокулярен телескоп (Large Binocular Telescope) в Аризона, възникна на около 19 милиона светлинни години от нас в съзвездието Лебед. Известна е само още една звезда - жълт свръхгигант, която изчезна през 2010 г. - и за която се предполага, че е провалила се свръхнова, но няма достатъчно данни, за да се каже със сигурност.

Когато една звезда най-малко осем пъти по-тежка от слънцето привърши термоядреното си гориво, тя вече не може да удържа собствената си гравитация. Газът се срива надолу към звездното ядро, отскача и изпраща ударна вълна обратно към повърхността, която разкъсва звездата на части. Някои звезди може да са толкова огромни, че ударната вълна не разполага с достатъчно енергия, за да се противопостави на силата на колапса на веществото на звездата. Екслозията се проваля, свръхновата не успява и ядрото събира достатъчно маса, за да колапсира в черна дупка, вероятно увличайки надолу останалата част от звездата.

Ако умиращата звезда е червен свръхгигант, който може да бъде повече от 1000 пъти по-голям от слънцето - той може да даде сигнал преди да изчезне. Тъй като ядрото колапсира, то освобождава огромно количество гравитационна енергия. А втората ударна вълна изплува нагоре през звездата, тя не е достатъчно силна за експлозия, но е достатъчно силна да се измъкне (да "хлъцне" само) от хлабавите външни слоеве на супергиганта и да бъде изядена от черната дупка.

Това е точно същият случай, който Адамс и екипът му мислят, че са наблюдавали. Изображения на Хъбъл от преди 2009 г. показват звезда около 25 до 30 пъти по-масивна от Слънцето в позицията, откъдето идва светлинното изригване. Звездата не се вижда на снимките, направени след изригването. Нито яркостта на избухването, нито скоростта, с която яркостта се променя, нито количеството светлина, идваща от там сега съвпада напълно с други звездни събития, като сблъсък между двойка звезди или бурни изблици, които съпътстват някои застаряващи свръхмасивни звезди.

Ако звездата е родила черна дупка, може да се излъчват рентгенови лъчи от отломките спираловидно надолу към гравитационното й гърло. Адамс и екипът му очакват наблюдения от космическия телескоп Чандра, за да проверят тази идея. Те също така продължат да следят какво е останало от звездата. Звездата все още може да е там, скрита в обвивката от прах, изхвърлена по време на изригването през 2009 г. Ако това е така, то трябва да стане видима отново през следващите години когато покривалото й се разсее.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !