Намерени са следи на Луната от избухването на свръхнова близо до нас

Наука ОFFNews Последна промяна на 21 April 2016 в 14:38 7173 0

Кредит НАСА

Преди около 2 милиона години Слънчевата система е осеяна с отлагания от близка експлодираща звезда - свръхнова. Учените са направили това заключение въз основа на образци от лунни скали, съобщава Рhys.org.

Изследването е публикувано в Physical Review Letters.

Някои умиращи звезди завършват живота си с мощна експлозия, която изхвърля по-голямата част от материала на звездата, предимно по-тежки химични елементи, създадени по време на експлозията, в космоса.

Следите от близкото избухване все още могат да бъдат регистрирани под формата на един изотоп на желязото, намерен на дъното на Тихи океан. Сега учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM), заедно с колеги от САЩ, са открили в скали от луната повърхност повишени концентрации на този изотоп желязо-60. Те смятат, че двете открития произхождат от една и съща звездна експлозия.

Една свръхнова е дала тласък на човешката еволюция

Ако Земята преди 2 милиона години е преживяла близко избухване на свръхнова, това явление със сигурност се е отразило на климата на планетата. Моментната промяна в яркостта на космически обекти може да повлияе на формирането на облаци в атмосферата на планетата и по този начин да спадне температурата. По същото време (преди 2 милиона години) започва ледников период, който е завършващ етап на човешката еволюция.

Тези промени са оказали значително влияние върху историята на цялото човечество, заяви Гюнтер Коршинек, водещ автор на изследването.

Лунните проби от мисиите Аполо

Коршинек и екипа му са открили следи от свръхновата, докато проучват проби от лунни скали, които са взети от повърхността на Луната от експедициите "Аполо 12", "Аполо 15" и "Аполо 16".

В лунните камъни е установена висока концентрация на желязо-60, а то се образува само по време на експлозии на свръхнови, и само в ядрата на червени гиганти.

Радиоактивният изотоп желязо-60 не може да се образува на Луната в резултат на бомбардировка на космически частици, тъй като тези частици не се разпадат, сблъсквайки се с въздушни молекули, както е в случая с земната атмосфера. Възможно е те да се ударят пряко на лунната повърхност и така да възникне този изотоп. "Но това може да обясни само за една много малка част от намереното желязо-60", обяснява д-р Гюнтер Коршинек.

300 светлинни години, достатъчно далече, за да не унищожи живота на Земята

Полуразпадът на желязо-60 е около 2.6 млн години. Освен него, в лунните проби е намерен и манган-53. Неговият период на полуразпад е 3,7 милиона години и също може да се случи само по време на експлозия на свръхнова.

Това са сравнително кратки периоди, в сравнение с възрастта на нашата Слънчева система. По времето на раждането на Слънчевата система вероятно също е имало радиоактивни изотопи желязо-60, но "те трябва отдавна да са се разпаднали на устойчиви елементи и по този начин вече не би трябвало да могат да бъдат намерени на земята.", подчертава Коршинек.

Луната обикновено запазва по-добре космически следи от Земята. Това изследване е дало възможност на изследователите да направят извод за разстоянието до избухналата свръхнова: "Измереният поток на желязо-60 съответства на свръхнова на разстояние от около 300 светлинни години," заяви Коршинек. "Тази стойност добре се съгласува със скорошна теоретична оценка, публикувана в Nature. "

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Земята

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !