С наближаването на президентските избори в САЩ през 2024 г. е ясно, че залозите се простират далеч отвъд вътрешни проблеми като здравеопазването и икономиката. Следващата администрация ще наследи ключов момент в изследването на космоса - особено програмата Артемис на НАСА, която е изправена пред все по-внимателен контрол за преразходи и забавяния.
В неотдавнашен коментар Майкъл Блумбърг, основател и мажоритарен собственик на Bloomberg LP, остро критикува програмата, определяйки я като колосална загуба на пари на данъкоплатците. Въпреки че неговите аргументи се фокусират върху ефективността и технологичните алтернативи, трудно е да не се види тази критика като нещо повече от обикновен коментар за лошото управление на правителството. Вместо това изглежда, че Блумбърг може да се позиционира за потенциалeн администратор на НАСА, ако Камала Харис спечели президентския пост.
Критиката на Блумбърг към Артемис не идва от нищото. Програмата, предназначена да изпрати следващите американски астронавти на Луната, само расте като цена и сложност. Само системата за космическо изстрелване (SLS) е изгорила близо 24 милиарда долара, като всяко изстрелване се очаква да струва поне 4 милиарда долара - четворно повече от първоначалните оценки. Тази неефективност е впечатляваща, особено след като частни компании като SpaceX демонстрират много по-рентабилни решения с ракети за многократна употреба.
Фокусът на Блумбърг върху лошото управление на бюджета е убедителен, но той може да е и сигнал за по-широка подкрепа за кампанията на Харис. Ако Харис спечели изборите, тя вероятно ще преследва визия за НАСА, която набляга на научните изследвания, международното сътрудничество и справедливостта.
Опитът на Блумбърг като бизнесмен и обществен лидер може да го направи основен кандидат за администратор на НАСА в нейната администрация. Неговата критика лесно може да се тълкува като скрита заявка за реформиране на НАСА отвътре, като се въведе по-рационализиран, основан на иновации подход.
Геополитическата надпревара към Луната: САЩ срещу Китай
Въпреки че Блумбърг се фокусира основно върху неефективността в НАСА, има един назряващ проблем, който скоро ще заеме централно място: геополитическата надпревара за завръщане на Луната. САЩ не просто се опитват да върнат астронавтите на лунната повърхност заради носталгията; те се конкурират с Китай, който постигна бърз напредък в космическата си програма. Китай вече е изпратил роботизирани мисии до Луната и Марс и прави стъпки към кацане на астронавти на Луната, което може да се случи през следващото десетилетие.
Блумбърг не споменава изрично тази надпревара, но е трудно да се пренебрегне. Ако САЩ не успеят да се върнат на Луната преди Китай, това може да промени баланса на лидерството и иновациите в областта на космонавтиката на световната сцена. Това би имало дълбоки последици не само за престижа, но и за научните открития, лунните ресурси и установяването на трайно присъствие на Луната. В този контекст една по-ефективна и рационална лунна програма се превръща не само във въпрос на бюджетна отговорност, но и на национална сигурност и глобално лидерство.
Ролята на Gateway и международните партньорства
Един от ключовите компоненти на „ Артемис“ е Лунният портал (Lunar Gateway) - планирана космическа станция, която ще обикаля около Луната и ще служи като център за бъдещи мисии. Въпреки че Блумбърг критикува разходите и сложността ѝ, важно е да се признае по-широкото значение на Gateway. Подобно на Международната космическа станция (МКС), Gateway получи значителна подкрепа от съюзниците и международните партньори на САЩ - засега с изключение на Русия. В много отношения той ще служи като нов център на международното сътрудничество в космоса, особено след като страни като Япония, Канада и Европейската космическа агенция играят все по-значима роля.
В дългосрочен план е възможно Порталът да отвори вратата за по-широко сътрудничество, дори с настоящи геополитически съперници като Китай и Русия. Ако отношенията се подобрят, тези страни потенциално биха могли да бъдат поканени да участват, подобно на евентуалното участие на Русия в МКС. Това добавя още едно ниво на сложност към програмата „ Артемис“ - лунните мисии на НАСА не са само за завръщане на Луната; те са за поддържане и разширяване на международното сътрудничество в космоса.
САЩ трябва първо да се върнат на Луната
Въпреки критиките на Блумбърг, едно е ясно: САЩ трябва да се върнат на Луната преди Китай да кацне там за първи път. Символичното и стратегическо значение на това американски астронавти да стъпят отново на лунната повърхност не може да бъде пренебрегнато. Това ще затвърди позицията на САЩ като лидер в изследването на космоса и ще гарантира, че бъдещите начинания - независимо дали на Луната, Марс или отвъд нея - ще останат основани на демократичните ценности и международното сътрудничество. Ако се позволи на Китай да поеме водеща роля в тази област, това би означавало промяна в глобалното влияние, особено в областта на космическите изследвания, където технологичното превъзходство често се превръща в по-широка геополитическа сила.
Предложението на Блумбърг: Реформиране на НАСА при управлението на Харис
Макар че в статията на Блумбърг не се споменава изрично кампанията на Харис, критиките му съответстват по-скоро на визията за НАСА при администрацията на демократите, отколкото при Доналд Тръмп, който продължава да е гласовит поддръжник на завръщането на Луната. В крайна сметка космическото наследство на Тръмп включва създаването на Космическите сили (Space Force) и определянето на амбициозни срокове за човешките изследователски мисии. За разлика от него администрацията на Харис вероятно ще подходи към НАСА с по-премерена, научно обоснована визия. Харис вече е била председател на Националния космически съвет и вероятно ще наблегне на международното сътрудничество, науката за климата и баланса между роботизираните и човешките мисии в космоса.
Ако Харис спечели, Блумбърг може да се превърне в ключова фигура в определянето на бъдещето на НАСА. Неговият бизнес нюх и фокусът върху намаляването на разходите могат да се харесат на администрацията на Харис, която иска да балансира фискалната отговорност с амбициозните научни цели. Времето, в което е публикувана статията му, само няколко седмици преди изборите, предполага, че визията му за НАСА има за цел да повлияе на следващата администрация, особено ако Харис заеме Овалния кабинет.
Без значение кой ще спечели президентството, радикалните промени в програмата „ Артемис“ и лунните амбиции на НАСА изглеждат неизбежни.
САЩ се намират в нова космическа надпревара с Китай и следващата администрация трябва да балансира между необходимостта от ефективност, международно сътрудничество и технологични иновации. Неотдавнашната критика на Майкъл Блумбърг към "Артемис" може да бъде началният сигнал за по-мащабен разговор за бъдещето на НАСА - и може би дори косвена кандидатура да стане следващият администратор на НАСА.
През следващите години лидерството на Америка в космоса ще зависи от способността й да се върне на Луната, но да го направи ефективно и с международна подкрепа. Коментарите на Блумбърг, макар и остри, отразяват нарастващия консенсус, че настоящият подход на НАСА се нуждае от реформа. Въпросът е кой ще бъде лидерът, който ще го изпълни?
Източник: A New Space Race: Bloomberg's Critique, NASA's Future, and the Geopolitical Stakes, Space daily
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари