Австралийски учени откриват няколко необясними пръстеновидни структури, излъчващи в радиочестотния диапазон. Остава загадка колко далеч са те, какъв размер имат и откъде идват.
Бързите радиоимпулси - необичайно мощни импулси, които се появяват и почти моментално изчезват в привидно случайни области на небето - отдавна остават една от най-големите загадки на астрономията. Изглежда обаче, че последните години работа расеяха до голяма степен тайнсвеността около тези събития, които все по-уверено се свързват с далечни магнетари - бързо въртящи се неутронни звезди с изключително мощно магнитно поле.
Но ето, че се появява нова мистерия.
През септември 2019 г. астрономът Анна Капинска (Anna Kapinska) изнася презентация, на която показва интересни обекти намерени от нея с много странни форми, които не успява да вмести в нито един известен тип обект.
Сред тях, обозначени от Капинска като WTF (what the fuck - какво по дяволите), е снимка на призрачен кръг на радиоизлъчване, висящ в космоса като космически димен пръстен.
"Никой от нас досега не беше виждал подобно нещо и нямахме представа какво е това", коментира в статия на The Conversation професор Рей Норис (Ray Norris) от Университета на Западен Сидни.
Няколко дни по-късно колега на Капинска, Емил Ленц (Emil Lenc), намира втори, още по-призрачен обект.
Двамата австралийски учени анализират данните от пилотните наблюдения с радиоинтерферометъра ASKAP като част от проекта „Еволюционна карта на Вселената“ (Evolutionary Map of the Universe - EMU).
Целта на EMU е да се изследват части от Вселената, където досега не се е насочвал нито един телескоп. Това може да стане, тъй като ASKAP може много бързо да изследва големи части от небето, като ги изследва в дълбочина, достигната преди това само в малки области на небето, и е особено чувствителен към слаби, дифузни обекти като тези.
Анна Капинска и нейните колеги наричат тези структури „Странни радиопръстени“ (Odd Radio Circles - ORC). Учените пишат за първите наблюдения в нова статия, приета за публикуване в списанието Publications of the Astronomical Society of Australia и вече достъпна в онлайн библиотеката за предпринти ArXiv.org. Авторите отбелязват, че досега не можем да кажем почти нищо категорично за тях.
На лов за ORC
Екипът претърсва останалите данни и откриват още няколко от загадъчните пръстеновидни петна.
В началото те подозират, че това са артефакти в изображенията, генерирани може би от софтуерна грешка. Но скоро разбират с помощта на други радиотелескопи, че са реални.
"Все още нямаме представа колко големи или далеч са те", споделя професор Рей Норис.
Това може да са обекти в нашата галактика, може би са с диаметър няколко светлинни години или може да са далеч във Вселената и може би размерът им е милиони светлинни години.
"Когато гледаме изображения, направени с оптични телескопи в посока на ORC, не виждаме нищо. Пръстените на радиоизлъчването вероятно са причинени от облаци електрони, но защо не се вижда нищо във видимите дължини на вълната на светлината?", се пита проф. Норис.
Засега се знае какво не са
Това не са останки от свръхнови - облаци отломки, оставени след избухването на звезда в нашата галактика. Те са далеч от повечето звезди в Млечния път и има твърде много свръхнови в сравнение с намерения брой ORC.
Изключва се и възможността радиопръстените да са следствие от интензивни изблици на звездообразуване в галактиките. Не се забелязва основната галактика, в която да става такова формиране на звезди.
Друга хипотеза е да са радиоемисии от радиогалактиките, причинявани от струи електрони, изсмукващи се от околностите на свръхмасивна черна дупка. И това предположение се отхвърля, защото формата на ORC е отчетливо кръгла, за разлика от заплетените облаци, които се наблюдават в радиогалактиките.
Не са и "пръстени на Айнщайн", ефект на гравитационна леща, при който радиовълните от далечна галактика се огъват в кръг от гравитационното поле на галактически куп. Защото ORC са твърде симетрични и не е идентифициран клъстер в центъра им.
Истинска мистерия
В статията си за ORC авторите разглеждат всички възможности и заключават, че "тези загадъчни петна не приличат на нищо, за което вече знаем".
Нужно е да се изследват други неща, които може да съществуват, но все още не са наблюдавани, като например огромна ударна вълна от някаква експлозия в далечна галактика. Такива експлозии могат да имат нещо общо с бързите радиоимпулси, за които споменахме в началото, или сблъсъци на неутронна звезда и черна дупка, които генерират гравитационни вълни.
Двама руски учени изказват още по-екзотична идея: ORC може да са „гърлата“ на червеевите дупки в пространство-времето.
От откритото досега изследователите смятат, че има около 1000 ORC в небето. В момента търсенето се извършва с телескопи вече по целия свят, за да се намерят повече ORC и да се разбере причината им.
Това не е лесно, тъй като ORC са много слаби и трудни за намиране.
Това е вълнуващо време за астрономите. Повечето изследвания досега бяха насочени към усъвършенстване на вече съществуващите знания за Вселената или проверка на различни теории.
"Много рядко се сблъскваме с предизвикателството да се натъкнем на нов тип обект, който никой не е виждал преди, и да се опитваме да разберем какво е това", споделя проф. Норис.
"Съвсем нов феномен ли е или нещо, за което вече знаем, но разглеждаме по странен начин? И ако наистина е съвсем ново, как това променя нашето разбиране за Вселената?"
Справка: Unexpected Circular Radio Objects at High Galactic Latitude
Ray P. Norris et al., arXiv.org
Източник: ‘WTF?’: newly discovered ghostly circles in the sky can’t be explained by current theories, and astronomers are excited, The Conversation
Още по темата
Космос
Първа регистрация на загадъчните бързи радиоимпулси в нашата собствена галактика
Космос
Бързите радиоимпулси са наблюдавани в стабилен 16-дневен цикъл
Космос
Загадъчните радиоимпулси ще разкрият липсващата материя във Вселената (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари