Малките железни наночастици, за разлика от срещащите се естествено на Земята, са почти навсякъде по Луната - и учените се опитват да разберат защо.
Ново проучване разкри важни улики, които да помогнат да се разбере изненадващо активната лунна повърхност.
В статия, публикувана наскоро в Geophysical Research Letters, учените откриват, че слънчевата радиация може да бъде по-важен източник на лунните железни наночастици, отколкото се смяташе досега.
Астероидните удари и слънчевата радиация влияят на Луната по уникални начини, тъй като в нея липсва защитното магнитно поле и атмосфера, които ни защитават тук на Земята. И астероидите, и слънчевата радиация разбиват лунните скали и почвата, образувайки железни наночастици (някои по-малки, други по-големи), които се откриват от инструменти на спътници, обикалящи около Луната.
Изследването използва данни от Националната администрация по аеронавтика и космическо пространство (НАСА) и космическия кораб на Японската агенция за космически изследвания (JAXA), за да разберат колко бързо се образуват железни наночастици на Луната с течение на времето.
"Дълго време сме мислили, че слънчевият вятър има малък ефект върху еволюцията на лунната повърхност, а всъщност това може да е най-важният процес, произвеждащ железни наночастици", коментира водещият автор Кристиан Тай Удовичич (Christian J. Tai Udovicic) от катедрата по астрономия и планетарни науки на Университета в Северна Аризона NAU. "Тъй като желязото поглъща много светлина, много малки количества от тези частици могат да бъдат открити от много далеч - което ги прави чудесен индикатор за промяната на Луната".
Изненадващо, изглежда , че по-малките железни наночастици се образуват със сходна скорост с радиационното увреждане на пробите, върнати от мисиите Аполо, намек, че Слънцето има силно влияние при тяхното образуване.
„Когато за пръв път видях заедно образците от Аполо и нашите сателитни данни, бях шокиран“, разказва Тай Удовичич. "Това проучване показва, че слънчевата радиация би могла да има много по-голямо влияние върху активната промяна на Луната, отколкото се смяташе досега, не само потъмнявайки повърхността й, но и може да създаде малки количества вода, използваема в бъдещи мисии".
Докато НАСА се подготвя да кацне първата жена и следващият мъж на повърхността на Луната до 2024 г. като част от мисията Артемис, разбирането за средата на слънчевата радиация и възможните ресурси на Луната са от решаващо значение. В бъдещата си работа, наскоро наградена от стипендията на НАСА за бъдещи изследователи в космическата наука и технологии (FINESST), Тай Удовичич планира да разшири целевото си изследване до цялата Луна, но също така иска да разгледа по-детайлно загадъчните лунни вихри, един от които бе наскоро избран като място за кацане на бъдещия марсоход Lunar Vertex. Той също така изучава лунните температури и стабилността на водния лед, за да информира бъдещите мисии.
„Тази работа ни помага да разберем, от птичи поглед, как лунната повърхност се променя с времето“, обяснява Тай Удовичич. "Въпреки че има още много за изучаване, ние искаме да се уверим, че когато се върнем обратно на Луната, тези мисии са подкрепени от най-добрата налична наука. Това е най-вълнуващото време да бъдеш учен, изучаващ Луната, от края на ерата на Аполо през 70-те години".
Справка: C. J. Tai Udovicic et al, New Constraints on the Lunar Optical Space Weathering Rate, Geophysical Research Letters (2021). DOI: 10.1029/2020GL092198
Източник: Here comes the sun: Planetary scientists find evidence of solar-driven change on the moon, Heather Tate, Northern Arizona University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари