Слънцето може да улови планети-скитници от разстояние 3,8 светлинни години

Математически модел предполага, че има необичайна област от космоса, където обектите могат да бъдат изтеглени в слънчевата орбита - което означава, че може да се наложи да преначертаем границата на Слънчевата система

Ваня Милева Последна промяна на 30 юли 2024 в 20:37 5393 0

Художествена илюстрация на планета-скитник

Кредит DeviantArt (CC BY-NC-SA 3.0)

Художествена илюстрация на планета-скитник

Гравитацията на Слънцето е способна да улови приближаващи се обекти от разстояние до 3,8 светлинни години, включително междузвездни комети и дори планети-скитници. Това ще направи нашата слънчева система много по-голяма, отколкото се смяташе досега.

Степента на гравитационното влияние на нашето Слънце върху галактиката е неясна, но изглежда, че се простира поне до Oблака на Оорт, сфера от трилиони ледени обекти, които обграждат Слънцето на разстояние повече от 1 светлинна година. Това понякога се разглежда като външната граница на Слънчевата система.

Едуард Белбруно (Edward Belbruno) от Университета Йешива (Yeshiva University) в Ню Йорк и Джеймс Грийн (James Green), физик и бивш главен учен в НАСА, проучват дали нашето Слънце може да улови още по-отдалечени обекти. Моделирайки нашата звезда и околното пространство, те доказват, че има "сфера на влияние" на 3,81 светлинни години, където това може да се случи.

Техните изчисления идентифицират местата на гравитационен баланс, известни като точки на Лагранж, между Слънцето и центъра на галактиката. Подобни точки съществуват в нашата Слънчева система, където гравитационното привличане на Земята и Слънцето са балансирани например и те се използват за разполагане на космически кораби като космическия телескоп "Джеймс Уеб" във фиксирана позиция.

За този външен слънчев регион ще има две входни точки, където гравитационните сфери на Слънцето и нашата галактика си взаимодействат, за да накарат обектите да навлязат в необичайна орбита около нашето Слънце.

Сет на Манделброт – фрактален модел с безкрайни симетрични завихряния и форми

Входящите обекти вероятно ще са на елиптични орбити, които с течение на времето очертават назъбена пътека, която прилича на сет на Манделброт – фрактален модел с безкрайни симетрични завихряния и форми, обяснява Белбруно. Обектите по същество ще останат в тази орбита завинаги, освен ако не бъдат изхвърлени от други гравитационни влияния като близката звезда червено джудже Проксима Кентавър, разположена само на 4,2 светлинни години от нашето Слънце.

Грийн коментира, че регионът е интересен от научна гледна точка, защото може да улови определени обекти, планети-скитници – космически обекти, несвързани със звезда, които блуждаят в космоса – или междузвездни комети и астероиди като Оумуамуа, които навлязоха в нашата слънчева система през 2017 г.

"Трябва да търсим точките на Лагранж на нашето Слънце за планети-скитници, които могат да преминат през тях", посочва Грийн, отбелязвайки, че такива светове могат да "разрушат всичко във вътрешната част на слънчевата система", ако бъдат тласнати в наша посока.

Динамична визуализация на система с три тела. Кредит: Wikipedia

Изчисляването на орбитата на обект под гравитационното привличане както на Слънцето, така и на центъра на галактиката е пример за задачата с три тела – астрономическата загадка, вдъхновила научно-фантастичната трилогия на Цъсин Лиу (Cixin Liu) и нейната скорошна телевизионна адаптация.

Сиймон Портефиз Сварт (Simon Portegies Zwart) от Лайденския университет в Холандия казва, че фракталната форма на орбитите, получена в статията, е "наистина нова" математическа работа.

"Те определят орбитите в хаотични, ограничени среди на три тела като фрактални", обяснява Сварт. "Никога не съм виждал това преди."

Той обаче не е толкова сигурен в способността на региона да улавя планети. "Тъй като не е уловил звезда, вероятно няма да улови и планета", коментира Сварт.

Въпреки това Грийн казва, че си струва регионът да бъде проучен с предстоящи проучвания, като например обсерваторията Вера Рубин, която ще бъде пусната в Чили следващата година, за да се търсят всякакви възможни обекти там. Ако се потвърди, че съществува, това може да даде истинско доказателство на влиянието на нашето Слънце.

"Ще мога да кажа със сигурност, че 3,81 светлинни години е границата на нашата Слънчева система", отбелязва Белбруно.

Справка: arXiv DOI: 10.48550/arXiv.2407.09560

Източник: The sun could capture rogue planets from 3.8 light years away, New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !