Сондата "Айнщайн" разкрива скрита фаза на сблъсъци между неутронни звезди

Ваня Милева Последна промяна на 12 октомври 2026 в 00:00 180 0

Илюстрация на спътници, наблюдаващи високоенергийна, директна радиация, произлизаща от сливането на двойна звездна система, състояща се от две неутронни звезди. SVOM и HXMT са засекли кратката гама-експлозия, докато сондата

Кредит Yi-Han Iris Yin, HKU; референтни изображения: EPSC, SVOM Partnership, NSSDC
Илюстрация на спътници, наблюдаващи високоенергийна, директна радиация, произлизаща от сливането на двойна звездна система, състояща се от две неутронни звезди. SVOM и HXMT са засекли кратката гама-експлозия, докато сондата "Айнщайн" (Einstein Probe) е уловила свързаните с нея дълготрайни рентгенови лъчи.

Когато две компактни звезди, като например неутронните звезди, се въртят спираловидно една към друга и се сблъскат, се освобождава бурна експлозия на енергия. В продължение на десетилетия астрономите разчитат на гама-лъчеви детектори, за да проследяват тези събития, приемайки, че интензивната експлозия бележи кулминацията и края на този високоенергиен спектакъл.

Ново проучване, ръководено от международен екип - включително изследователи от Хонконгския институт по астрономия и астрофизика (HKIAA) към Университета на Хонконг (HKU) - поставя това предположение под въпрос. Изследването показва, че все още се наблюдава силна активност дълго след като първоначалното изригване е отшумяло.

Изследването, публикувано като статия в Science Bulletin, се фокусира върху събитие, наречено EP250704a. Въпреки че свързаният с него гама-лъчев взрив е продължил само около 0,4 секунди, излъчването на меки рентгенови лъчи е продължило близо десет минути. Тази продължителна активност е наблюдавана от сондата "Айнщайн", ръководена от Китай космическа мисия, оборудвана с широкоъгълен рентгенов телескоп, който непрекъснато наблюдава небето.

За разлика от конвенционалните телескопи, които трябва да чакат предупреждение за гама-лъчи, преди да се фокусират върху определено място, сондата "Айнщайн" е засекла събитието от самото начало. Това е позволило да бъдат уловени слабите, меки рентгенови лъчи, които иначе биха останали незабелязани. И-Хан Ирис Ин (Yi-Han Iris Yin), докторант в катедрата по физика в HKU и HKIAA, е ръководила анализа на директното излъчване с висока енергия.

Minutes-long soft X-ray prompt emission from a compact object merger. An Li et. al. https://arxiv.org/abs/2601.14137

[image or embed]

— AstroArxiv (@astroarxiv.bsky.social) January 21, 2026 at 7:43 AM

"Благодарение на сондата Айнщайн можем да разкрием аспект от сливането на компактни звезди, който е останал скрит при предишни наблюдения на гама-лъчи", казва Ин.

Краткотрайната експлозия на гама-лъчение може да представлява само началото на високоенергийната активност. Наблюдавайки Вселената в мекия рентгенов диапазон, сега можем да проследяваме тези системи много по-дълго и да получим по-пълна картина за това какво се случва по време и след сливането.

Важна хипотеза е, че сблъсъкът е създал бързо въртяща се неутронна звезда със силно магнитно поле - т. нар. магнетар - който е продължил да задвижва излъчването. Резултатите показват, че подобни емисии на меки рентгенови лъчи може да са присъствали и по време на по-ранни кратки гама-лъчеви изблици, но са останали незабелязани поради тяхната слабост.

Справка: An Li et al, Minutes-long soft X-ray prompt emission from a compact object merger. Science Bulletin, 2026; 71 (18): 465. https://dx.doi.org/10.1016/j.scib.2026.08.021,  https://arxiv.org/abs/2601.14137

Източник: When Stars Collide: New Study Reveals Previously Hidden Phase of Compact Star Mergers, University of Hong Kong’

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !