Слънчевата сонда "Паркър" е малък апарат, който продължава да обикаля Слънцето. На 27 септември той извършва своя 17-ти близък подход и се плъзна само на 7,26 милиона километра над „повърхностния“ слой на слънцето, наречен фотосфера.
Това е само най-новото постижение на сондата, която стана първият космически кораб, прелетял през изхвърляне на коронална маса - и оцелява, за да изпрати данни. Това преминаване на изхвърляне на коронална маса (CME) се случва на 5 септември 2022 г., по време на 13-ия му подход към Слънцето.
Последното постижение на космическия кораб става възможно благодарение на т.нар. "гравитационна прашка" с помощта на Венера в края на август. По време на най-близкия си подход слънчевата сонда "Паркър" се движи с 635 266 километра в час. И близкият подход, и срещата с CME са само два от многото акценти на мисията, която е планирана да продължи своите изследвания на Слънцето и слънчевата среда до средата на 2025 г. Засега космическият кораб е в доста добра форма, като се има предвид какво преживява по време на близките си прелитания, когато изпитва температури до 1400°C. Основните му инструменти са защитени от екран, което им позволява да работят в среда, близка до нормалната стайна температура.
Паркър и неговите слънчеви постижения
Целта на "Паркър" е помогне да се разберат някои от най-загадъчните аспекти на активността на нашата звезда, фокусирайки се в слънчевата корона. Учените искат да разберат какво загрява короната, като проследят потока от енергия, който нагорещява тази най-горна част от слънчевата атмосфера. Освен това те искат да разберат как и защо слънчевият вятър се ускорява, напускайки Слънцето.
Представа на художник за слънчевия вятър от слънцето (вляво), взаимодействащ с магнитосферата на Земята (вдясно). Слънчевата сонда "Паркър" изучава този вятър при неговия източник. Кредит: NASA
Тъй като Слънцето е до голяма степен плазма, те искат да разберат неговата структура и магнитните полета, които съществуват и влияят на потока плазма от Слънцето през слънчевия вятър. И накрая, мисията е оборудвана за изследване на енергийни частици, изтичащи от Слънцето, и определяне на техния механизъм на насочване.
За изхвърлянето на коронална маса
Преминавайки от Слънцето по пътя си през Слънчевата система мощните изхвърляния на коронална маса засягат и Земята. Тези високоенергийни и масивни събития изхвърлят огромни маси плазма през космоса, движейки се със скорости от 100 до 3000 километра в секунда. Много CME не срещат нашата планета, но когато го направят, те усукват и разтягат магнитното поле на нашата планета. Резултатите могат да варират от красиви прояви на полярно сияние до прекъсване на комуникациите и електрическите мрежи.
Физиците, които изследват Слънцето, искат да могат да прогнозират тези страховитни слънчеви бури, да измерят силите, които движат CME. По-специално, те искат да знаят какво ускорява заредените частици при експлозиите до високи скорости. Те се надяват, че "Паркър" може да им даде данни за това какво точно се случва на Слънцето.
Видеоклип, показващ широкообхватни изображения на слънчевата сонда "Паркър" в момента, в който преминава през изхвърляне на коронална маса. Кредит: NASA/Johns Hopkins APL/Naval Research Laboratory/Brendan Gallagher/Guillermo Stenborg/Emmanuel Masongsong/Lizet Casillas/Robert Alexander/David Malaspina
На 5 септември 2022 г. "Паркър" кръстосва обратната страна на Слънцето. Той прелита на около 6 милиарда километра над повърхността. Тогава той открива натрупващо CME. По-късно космическият кораб преминава през потока на изхвърлянето и излиза от материала. Това е доста екстремно CME и позволява на "Паркър" да събира данни за скоростта и плътността на ударната вълна. За щастие това изхвърляне на коронална маса не удря Земята. Но ако се беше случило, събитието щеше сериозно да повреди комуникационните системи и вероятно да причини масови прекъсвания на електрозахранването.
"Това е най-близкото до Слънцето изхвърляне на коронална маса, който някога сме наблюдавали", заявява Нур Рауафи (Nour Raouafi), учен от проекта Parker Solar Probe в Лабораторията за приложна физика на Джон Хопкинс (APL) в Лорел, Мериленд, която построи космическия кораб за НАСА и в момента управлява и управлява мисията. "Никога не сме виждали събитие от такъв мащаб на това разстояние."
"Паркър" и Слънцето
За да получат научната информация, за да разберат короната и CME, учените се нуждаеха от космически кораб, който да може да лети през короната на Слънцето. "Паркър" е оборудван с топлинен щит, бордови радиатори и система за термична защита, които го предпазват от CME и слънчевия вятър. По време на изхвърлянето на коронална маса единственият ефект, който претърпява сондата, е малък „въртящ момент“ – малко завъртане, което тя компенсира незабавно.
През останалата част от тази година и през 2024 г. Паркър ще следва близки орбити около Слънцето. В края на 2024 г. той ще направи последното си прелитане около Венера, което ще постави последните три преминавания през перихелия в 2025 г. Общо учените планират 24 преминавания на перихелия преди края на мисията.
Данните, които предоставя "Паркър", трябва да дадат възможност по-добре да се разбере слънчевия вятър и процесите, които го изстрелват през Слънчевата система.
Източник: Parker Makes its Closest and Fastest Solar Flyby, Universe Today
Още по темата
Космос
Мощно слънчево изригване удря Земята, Луната и Марс за първи път в историята на наблюденията
Земята
Слънчевият максимум може да ни удари по-силно и по-рано, от предположенията. Колко опасен ще бъде максимумът на Слънцето?
Земята
Ударната вълна от мощно изригване от далечната страна на Слънцето връхлетя Земята
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари