SpaceX публикува висококачествени снимки на излитането и кацането на Falcon 9 (галерия и видео)

Аз не разбирам от костонавтика - струговете са ми по-близки. Просто им се радвам на хората. Имат идеи и мечти да стигнат донякъде, работили са, наляли са пари и резултатите са налице. Успех за цялото човечество, извършен от частна американска компания.
Два извода има от цялата работа:

1. Който работи, успява.

2. Колкото и да коментираш няма да засенчиш този, който е постигнал този успех; можеш да се разпишеш само ако ти се захванеш с нещо вместо да драскаш.

Фактите са неумолими, вселената е безразлична.

А това че нещо може да се направи, не значи че то непременно трябва да се направи. Особено когато става дума за чудовищно скъпи инженерни проекти, които леко и непринудено могат да глътнат всички ресурси на обществото, без да му дадат нищо значително. Или поне нищо, което не може да бъде постигнато по друг, по-евтин начин. В случая "по-евтин" се отнася на последно място за парите.
Теоретически, има един куп начини за връщане на нещо от орбита, или от суборбита. Активния двигателен метод е един от тях, и въпреки привидната си лаконичност и елегантност, всъщност е също толкова калпав, колкото всички други. Задачата опира до ефективното и безопасно намаляване на скоростта на тяло, движещо се с хипер - свръхзвукова скорост. Главния проблем е топлината и отвеждането и. Доколкото пък главната задача е извеждането и кацането на големи и тежки предмети, всички методи, включващи специални конструкции за кацане, са крайно неизгодни. Заради собственото им тегло и обем, и надеждността. Това изяде главите на совалките, и на никога неизползваните въртолетни схеми с авторотация например, щитове, огромни каскади от парашути. При днешните ни знания и умения, остава приемливо единствено използването на жертвен слой, който се изпарява, и с това спасява конструкцията на спускаемия апарат от прегряване. Което е част от балистичното кацане, дори да става дума за совалка, която също има жертвен слой, а аеродинамичния елемент от полета има незначително участие. Затова пък самолетните и части са големи, тежат, и се повреждат лесно.
Подозирам, че това е глух клон от еволюцията. Дали ще започнат да правят евтини двигатели, за които не е жалко че изгарят, или ще се научат да разглобяват степените на ракетата, и малките леки двигатели да се връщат с индивидуални парашути не знам. Вероятно първото. Във всеки случай, това ми се струва просто любопитен експеримент.

Да бе, Глушко. Глушко просто е бил конкурент на Кузнецов, а собствената му религия е позволявала използването само на висококипящия хептил. Който хубаво прави двигателите мощни, обаче само мъртвите знаят как мирише, толкова е отровен. Което докарва други огромни проблеми при експлоатацията и старта на ракетите.
И четирите старта на лунната ракета Н-1 са с двигателите НК-15, и въпреки че вече е имало готова ракета с развитието им НК-33, пуск не е имало. Само че в първата степен на тая ракета е имало 30(!) такива двигателя, и проблемите са дошли от невъзможността те да се управляват достатъчно бързо и адекватно, а не от тях самите.
Сам по себе си НК-33, е може би изобщо най-надеждния съществуващ двигател – надежност 999,4. Освен ако в него не пипат на своя глава украинци и американци, тогава не върви, а избухва. В него няма какво да се поврежда, понеже няма отклоняващо се сопло, няма рулеви камери. Но има възможност за многократни запускания (десетки пъти), например за огневи изпитания. Някои екземпляри нормално са отработвали 15 000 секунди. Това са повече от четири часа. За сравнение – пътя до орбитата на космонавтите е 9 минути.
Като ширпотреба е безопасен за работа и екологически чист, понеже работи на керосин и кислород.
Колкото до цялата тая история с двигателното кацане – аз също съм меко казано скептичен. Американците вече не са успели през 70-те, руснаците зарязаха идеята през 90-те. Излиза прекалено скъпо. Междустартовото обслужване на върналата се степен, по пари е сравнимо с производството на нова, и не е факт че двигателите ще стават за следващо използване. Идеята е да се спасят скъпите мощни двигатели на първата степен. Горивото за кацането (два тона за тая ракетка), изяжда полезния товар. Направиха го с взети от НАСА на аванта, безплатни технологии, и бяха обявили че старта ще струва 27 милиона. Излезе им три пъти повече. Сега ще разглобят тая степен, ще я разгледат по всички начини които умеят, ще я сглобят, и ще я замъкнат в музея. След това трябва да направят изпитания до отказ. Значи много пъти трябва да я изстрелват с чували с пясък, понеже никой няма да си даде скъпия спътник, строен 10 – 15 години, да му го счупят. Не знам какви са техните нормативи, по руските трябва да има осем старта без всякакви проблеми, за да се приеме изделието за експлоатация. Това са още пари. А многото пари в космоса, са в големите товари, каквито тая ракета не може. Микроспътниците и без това могат да се изпращат с безплатни бойни ракети с изтекъл ресурс.

"Този който казва, че нещо не може да бъде направено не бива да прекъсва този, който успява да го направи" - китайска поговорка.

От схемата на ракетата е очевидно, че първата степен трябва да носи със себе си гориво, за да може да кацне вертикално по този начин. Убаво. Но защо е необходимо това? Руснаците отдавна, още 1988 г., направиха ракетата "Енергия" чиито странични блокове също имаха възможност за многократна употреба - верно, след спускане с парашут, не с двигател. Да, Спейс Х са направиле техническа революция, въпросът е дали тя е икономически оправдана. Нямаше ли да е по-евтино първата степен да се спусне на парашут, след което преди самото опиране да си надуе възглавница със сгъстен въздух която да амортизира удара, както е при лунните и марсиански апарати? Не казват нищо по въпроса, което ме кара да се съмнявам дали изобщо са го разработили. Най-вероятно големите шефове са казали, искаме кацане с двигател (заради големия отзвук), а целесъобразността е на заден план. Тази ракета едва ли ще се комерсиализира, както впрочем и конкурентите им с "Антарес". Изобщо частните космически компании, по мое мнение, не могат въобще да се мерят с НАСА, а и с руската РКК Енергия. Конкретно за "Антарес", по-глупава идея от това да купиш на старо един доказано неуспял руски двигател като НК-33 и да го туриш на американска ракета, едва ли може да се измисли. Още преди 30 години Глушко закри лунната програма с думите "Върху гнил двигател лунна ракета не става", визирайки същия НК-33. Дефектът, който в крайна сметка погуби "Антарес" - разрушаване на турбопомпения агрегат - фигурира в тези двигатели още от 60-те години, ама частник нали е и лаком за печалби, Антаресостроителят си го купи въпреки предупрежденията и остави русите да му се подхилват в далечината. И действително, на тях не им трябват залежали неуспели двигатели, що да не им приберат парите и така.