В нашата Слънчева система има астероид, който обикаля около Слънцето в посока, обратна на планетите. Астероидът 2015 BZ509, известен също като Bee-Zed, прави пълна обиколка около Слънцето за 12 години.
Това е същият орбитален период като този на Юпитер, с който споделя орбита, но се движи в обратна посока на движението на планетата, разказва phys.org.
Астероидът с ретроградна орбита е бил идентифициран от Елена Мораис (Helena Morais), професор на Института по Геофизични изследвания и точни науки на Университета на щата Сао Пауло (IGCE-UNESP). Мораис прогнозира съществуването му преди две години, а сега е сертифицирано откриването му в Nature.
Статията на Пол Уигерт (Paul Wiegert) от Университета на Западно Онтарио, Канада, публикувана през март в Nature, описва същият обект 2015 BZ509, открит през януари 2015 г., с помощта на Panoramic Survey Telescope & Rapid Response System (Pan-STARRS) в Хавай и проследен с помощта на Large Binocular Telescope в Аризона. Потвърди се, че орбитата му е ретроградна и ко-орбитална с Юпитер.
Хубаво е да има потвърждение. Бях сигурна, че съществуват ретроградни ко-орбити. Ние знаем за астероида от 2015 г., но орбитата не бе ясно дефинирана и бе невъзможно да се потвърди ко-орбиталната конфигурация. Сега това се потвърждава след поредица наблюдения, които намалиха броя на грешките в орбиталните параметри. Така че смятаме, че астероидът е ретрограден, ко-орбитален и стабилен, обяснява Елена Мораис.
Споделена орбита
University of Western Ontario
В партньорство с Фатхи Намуни (Fathi Namouni) от Обсерваторията на Лазурния бряг във Франция, Мораис разработи обща теория на ретроградните ко-орбитални астероиди и ретроградния орбитален резонанс.
Въпреки че са редки, ретроградните орбити сами по себе си не са мистериозни. Това, което наистина прави Bee-Zed уникален е, че той споделя орбитата на Юпитер, в съотношение 1: -1 резонанс (знакът минус показва ретроградно движение). Но вместо да бъде принуден да излезе от орбитата на газовия гигант, астероидът е в конфигурация, която му позволява да остане стабилен в продължение на милиони години, без да се сблъска с Юпитер.
Астероидът пресича пътя на Юпитер на всеки шест годарение на ко-орбиталния си резонанс, той никога не стига по-близо от 176 000 000 км, достатъчно далеч, за да избегне сериозни сътресения в орбитата си
Всички планети и повечето астероиди в Слънчевата система обикалят около Слънцето в една и съща посока, защото Слънчевата система произхожда от въртящ се облак от прах и газ, а повечето от съставните обекти продължат да се въртят както преди.
Нашественици от Облака на Оорт
Юпитер е силно доминиращ в Слънчевата система и може да задържа обекти и да ги премества в нови области, където могат да бъдат безопасни или потенциално опасни, обяснява Джонатан Хорнър (Jonathan Horner) от Университета на Южна Куинсланд.
Уигерт подозира, че Bee-Zed някога е бил комета, която произхожда от Облака на Оорт, откъдето кометите могат да идват от всички посоки, често със силно наклонени и ретроградни орбити. Най-известната комета в историята, Халеевата комета, има ретроградна орбита и се подозира, че е нашественик от облака на Оорт.
"По-голямата част от ретроградните обекти са комети. Техните орбити обикновено са наклонени, както и ретроградни. Най-известната, разбира се, е Халеевата комета, която има ретроградна орбита с наклон от 162 °, на практика идентичен с този на 2015 BZ509 ", разказва Мораис.
Коорбиталните тела, които обикалят Слънцето в същата посока като планетата, могат да следват траектории (сини криви със стрелки), които от гледна точка на планетата имат форма на попови лъжички, подкови или "квази-сателити". Helena Morais & Fathi Namouni
Очаква се, че Bee-Zed ще остане в същото състояние в продължение на милиони години. Неговото откритие накара изследователите да предположат, че астероиди с ретроградни ко-орбити с Юпитер и други планети може да се срещат по-често, отколкото се смяташе досега. Това прави теорията, представена от Мораис и Намуни още по-убедителна.
През последните етапи на формирането на планетите, обяснява Мораис , малките тела са прогонени далеч от Слънцето и планетите. Те формират сферична обвивка от отломки и комети, известна като Облакът на Оорт.
"На тези разстояния гравитационните ефекти на Млечния път смущават малките тела. Да започнем с това, че те обикалят близо до равнината на еклиптиката в същата посока, както на планетите, но техните орбити са деформирани от приливната сила на галактиката и от взаимодействия с близките звезди, постепенно стават по-наклонени и оформят повече или по-малко сферична област", разказва Мораис.
Ако орбитите на тези тела са нарушени близка звезда, например, те се връщат по траектории в близост до планетите от Слънчевата система и могат да се превърнат в активни комети.
"Ледените малки тела се загряват при подхода си към Слънцето, ледът сублимира и образува кома [плътен облак от частици газове и прах около ядрото] и често опашка, която се наблюдава при кометите ", обяснява тя.
Според Уигерт Bee-Zed вероятно произхожда от Облака на Оорт от семейството на Халеевата комета.
Във всеки случай са необходими повече изследвания, за да се реконструира епичното пътешествие на Bee-Zed през Слънчевата система.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари