В нашата Слънчева система има астероид, който обикаля около Слънцето в посока, обратна на планетите. Астероидът 2015 BZ509, известен също като Bee-Zed, прави пълна обиколка около Слънцето за 12 години.
Това е същият орбитален период като този на Юпитер, с който споделя орбита, но се движи в обратна посока на движението на планетата, разказва phys.org.
Астероидът с ретроградна орбита е бил идентифициран от Елена Мораис (Helena Morais), професор на Института по Геофизични изследвания и точни науки на Университета на щата Сао Пауло (IGCE-UNESP). Мораис прогнозира съществуването му преди две години, а сега е сертифицирано откриването му в Nature.
Статията на Пол Уигерт (Paul Wiegert) от Университета на Западно Онтарио, Канада, публикувана през март в Nature, описва същият обект 2015 BZ509, открит през януари 2015 г., с помощта на Panoramic Survey Telescope & Rapid Response System (Pan-STARRS) в Хавай и проследен с помощта на Large Binocular Telescope в Аризона. Потвърди се, че орбитата му е ретроградна и ко-орбитална с Юпитер.
Хубаво е да има потвърждение. Бях сигурна, че съществуват ретроградни ко-орбити. Ние знаем за астероида от 2015 г., но орбитата не бе ясно дефинирана и бе невъзможно да се потвърди ко-орбиталната конфигурация. Сега това се потвърждава след поредица наблюдения, които намалиха броя на грешките в орбиталните параметри. Така че смятаме, че астероидът е ретрограден, ко-орбитален и стабилен, обяснява Елена Мораис.
Споделена орбита
University of Western Ontario
В партньорство с Фатхи Намуни (Fathi Namouni) от Обсерваторията на Лазурния бряг във Франция, Мораис разработи обща теория на ретроградните ко-орбитални астероиди и ретроградния орбитален резонанс.
Въпреки че са редки, ретроградните орбити сами по себе си не са мистериозни. Това, което наистина прави Bee-Zed уникален е, че той споделя орбитата на Юпитер, в съотношение 1: -1 резонанс (знакът минус показва ретроградно движение). Но вместо да бъде принуден да излезе от орбитата на газовия гигант, астероидът е в конфигурация, която му позволява да остане стабилен в продължение на милиони години, без да се сблъска с Юпитер.
Астероидът пресича пътя на Юпитер на всеки шест годарение на ко-орбиталния си резонанс, той никога не стига по-близо от 176 000 000 км, достатъчно далеч, за да избегне сериозни сътресения в орбитата си
Всички планети и повечето астероиди в Слънчевата система обикалят около Слънцето в една и съща посока, защото Слънчевата система произхожда от въртящ се облак от прах и газ, а повечето от съставните обекти продължат да се въртят както преди.
Нашественици от Облака на Оорт
Юпитер е силно доминиращ в Слънчевата система и може да задържа обекти и да ги премества в нови области, където могат да бъдат безопасни или потенциално опасни, обяснява Джонатан Хорнър (Jonathan Horner) от Университета на Южна Куинсланд.
Уигерт подозира, че Bee-Zed някога е бил комета, която произхожда от Облака на Оорт, откъдето кометите могат да идват от всички посоки, често със силно наклонени и ретроградни орбити. Най-известната комета в историята, Халеевата комета, има ретроградна орбита и се подозира, че е нашественик от облака на Оорт.
"По-голямата част от ретроградните обекти са комети. Техните орбити обикновено са наклонени, както и ретроградни. Най-известната, разбира се, е Халеевата комета, която има ретроградна орбита с наклон от 162 °, на практика идентичен с този на 2015 BZ509 ", разказва Мораис.

Коорбиталните тела, които обикалят Слънцето в същата посока като планетата, могат да следват траектории (сини криви със стрелки), които от гледна точка на планетата имат форма на попови лъжички, подкови или "квази-сателити". Helena Morais & Fathi Namouni
Очаква се, че Bee-Zed ще остане в същото състояние в продължение на милиони години. Неговото откритие накара изследователите да предположат, че астероиди с ретроградни ко-орбити с Юпитер и други планети може да се срещат по-често, отколкото се смяташе досега. Това прави теорията, представена от Мораис и Намуни още по-убедителна.
През последните етапи на формирането на планетите, обяснява Мораис , малките тела са прогонени далеч от Слънцето и планетите. Те формират сферична обвивка от отломки и комети, известна като Облакът на Оорт.

"На тези разстояния гравитационните ефекти на Млечния път смущават малките тела. Да започнем с това, че те обикалят близо до равнината на еклиптиката в същата посока, както на планетите, но техните орбити са деформирани от приливната сила на галактиката и от взаимодействия с близките звезди, постепенно стават по-наклонени и оформят повече или по-малко сферична област", разказва Мораис.
Ако орбитите на тези тела са нарушени близка звезда, например, те се връщат по траектории в близост до планетите от Слънчевата система и могат да се превърнат в активни комети.
"Ледените малки тела се загряват при подхода си към Слънцето, ледът сублимира и образува кома [плътен облак от частици газове и прах около ядрото] и често опашка, която се наблюдава при кометите ", обяснява тя.
Според Уигерт Bee-Zed вероятно произхожда от Облака на Оорт от семейството на Халеевата комета.
Във всеки случай са необходими повече изследвания, за да се реконструира епичното пътешествие на Bee-Zed през Слънчевата система.

















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция