Дженифър Даудна (Jennifer Doudna), един от учените, създали технологията за генна редакция CRISPR, смята, че първото направление, в което тя ще придобие масово приложение не е лечението на заболявания или създаването на дизайнерски бебета, съобщават Futurism.
"Смятам, че в следващите пет години най-голямото влияние на CRISPR в ежедневието на хората ще бъде в земеделието," разказва Даудна и обяснява, че редактираните с CRISPR растения имат потенциала да решат проблеми от световния глад до затлъстяването.
Нека първо подчертаем ясно, че генно редактираните растения са много по-различни от ГМО (генно модифицирани организми), които предизвикаха толкова спорове и вълнения.
Докато генната модификация представлява смесване и комбиниране на гени от различни организми, например прикачване на ДНК от резистентна на пестициди бактерия върху соеви зърна, генната редакция се състои в промени, извършени върху собствения геном на организма, които биха могли да се получат чрез естествена мутация.
Разликата между двете е толкова голяма, че Щатския департамент за земеделие обяви през март 2018г., че няма да подлага генно редактираните растения на никакви допълнителни регулации, далеч по-свободен подход, в сравнение с този, прилаган към ГМО.
Вече има някои примери, в които учените използваха CRISPR, за да дадат на растенията полезни характеристики - те редактираха домати, за да осигурят по-висок добив, гъби, за да не покафеняват и соя, за да се предотврати натрупването на транс мазнини.
Тези три примера показват потенциала, който CRISPR технологията има, за да ни осигури храна, която трае по-дълго и е по-здравословна от тази, с която разполагаме в момента. И ако Даудна е права, може скоро да видим как тези храни си намират място в нашата чиния за вечеря.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари