Когнитивна "тренировка за скорост" може да намали риска от диагностициране на деменция с 25% - това са резултатите от първото в света рандомизирано контролирано проучване на каквато и да е интервенция срещу това състояние.
"Имаше много скептицизъм относно това дали интервенциите за трениране на мозъка са полезни или не, но за мен [нашето проучване] отговаря на въпроса, че са", заявява Мерилин Албърт (Marilyn Albert) от Медицинския факултет на Университета Джонс Хопкинс в Балтимор, Мериленд.
Тренировката на мозъка е обект на противоречия от години. Първоначалният ентусиазъм намалява, след като няколко компании за програми за трениране на мозъка, които обещаваха защита срещу когнитивен спад, се оказа, че са преувеличили ползите от продуктите си.
През 2014 г. почти 70 учени подписват отворено писмо, в което се казва, че няма убедителни доказателства, че тренирането на мозъка води до промени, които имат значение в реалния свят или подобряват здравето на мозъка. Месеци по-късно друго отворено писмо, подписано от повече от 100 учени, оспорва техните аргументи.
Сега, 20-годишно проучване на 2832 души на възраст 65 и повече години показва, че специфични упражнения могат да имат полза.
Участниците са разпределени на случаен принцип в една от три групи с различни интервенции или в контролна група. Едната група участва в тренировка за скорост, използвайки компютърна задача, наречена "Double Decision", която показва за кратко кола и пътен знак в дадена сцена, преди те да изчезнат. След това участниците трябва да си спомнят коя кола се е появила и къде се е намирал знакът. Задачата е адаптивна и става все по-трудна с подобряване на представянето.
Другите две групи са участвали в трениране на паметта или разсъжденията, изучавайки стратегии, предназначени да подобрят тези умения.
Участниците са правили по две сесии от 60-75 минути седмично в продължение на пет седмици. Около половината от участниците във всяка група са били разпределени на случаен принцип да получат бустер сесии (за затвърждаване) – четири допълнителни сесии от по 1 час в края на първата година и още четири в края на третата година.
Двадесет години по-късно, изследователите проверяват данните за исковете за обезщетение към Американската здравна служба за здравеопазване (Medicare), за да определи колко от участниците са били диагностицирани с деменция. Те са установяват, че тези, които са завършили тренировките за скорост с бустерни сесии, са имали 25% по-нисък риск за диагностициране с болестта на Алцхаймер или свързана с нея деменция в сравнение с контролната група. Никоя друга група – включително тренировката за скорост без бустерни сесии – не е показала значителна промяна в риска.
"Размерът на ефекта е наистина доста впечатляващ", посочва Алберт.
"Анализът изглежда прецизен", коментира Торкел Клингберг (Torkel Klingberg) от Института Каролинска в Стокхолм, Швеция. "Впечатляващо е да имаме 20-годишно проследяване и намаляване на риска и резултатът за деменцията е забележителен и важен."
Уолтър Буут (Walter Boot) от Weill Cornell Medicine в щата Ню Йорк предупреждава, че екипът е измервал много резултати през 20-годишния период, включително психичното здраве. "Колкото повече резултати се изследват и колкото повече статистически тестове се провеждат, толкова по-голяма е вероятността поне един резултат да изглежда смислен, дори самата интервенция да не е имала истинско въздействие", казва той. "Това не означава, че резултатите са грешни, но означава, че те трябва да се тълкуват предпазливо."
В Double Decision потребителите се тестват за скорост, внимание и периферно зрение, като се фокусират върху една от две централни цели и една периферна. С увеличаване на скоростта на програмата, централните цели стават по-сходни и периферните разсейвания се умножават. Кредит: BrainHQ
Защо точно тренировките за скорост сработват, остава неясно. Една от възможностите е зависимостта ѝ от имплицитното учене, което протича без осъзнаване.
"Знаем, че промените, които настъпват от този вид обучение, са много дълготрайни", посочва Алберт. Нещо повече, въпреки че продължителността на обучението е било сравнително скромна, то била взискателно. "Наистина трябва да внимавате и става по-трудно, ако го правите добре", отбелязва тя.
Има много примери за кратки преживявания, които предизвикват дълготрайни промени в мозъка, обяснява Етиен Де Вилерс-Сидани (Etienne De Villers-Sidani) от университета Макгил в Монреал, Канада. Например една-единствена автомобилна катастрофа може да предизвика страх от шофиране за цял живот.
Той предполага, че тренировките за скорост могат да изградят в мозъка резерв – вид когнитивен буфер срещу увреждане. Ако приемем, че когнитивните способности намаляват при определен праг на увреждане, тогава мозък с повече неврони и връзки ще се поддаде по-късно.
Алберт добавя, че променената мозъчна свързаност може също да помогне на хората да разпределят вниманието си по-ефективно, което улеснява навигирането в ежедневието с напредване на възрастта. Това би могло да намали изолацията, да насърчи по-голяма активност или да увеличи социалната ангажираност – неща, за които е известно, че допринасят за дългосрочното здраве на мозъка.
Авторите твърдят и че резултатите за бустер групата може да отразяват ефект на дозата на скоростните тренировки. Боби Стояноски (Bobby Stojanoski) от Техническия университет на Онтарио посочва, че бъдещата работа трябва да се фокусира върху тази връзка: "Какво е оптималното количество обучение?"
Андрю Бъдсън (Andrew Budson) от Бостънския университет отбелязва, че посланието, което трябва да се вземе от това изследване, не е "всеки да отиде в мазето си без прозорци и да започне да играе игри за тренировка за скорост на компютъра си". Но дейностите, които използват имплицитно учене, могат да бъдат полезни за забавяне на ефектите от болестта на Алцхаймер. "Изучаването на нов спорт, професия или занаят вероятно ще доведе до дълготрайни [благоприятни] промени в мозъка, в допълнение към удоволствието, което получавате от участието в тези дейности."
Справка: Impact of cognitive training on claims-based diagnosed dementia over 20 years: evidence from the ACTIVE study; Norma B. Coe, Katherine E. M. Miller, Chuxuan Sun, Elizabeth Taggert, Alden L. Gross, Richard N. Jones, Cynthia Felix, Marilyn S. Albert, George W. Rebok, Michael Marsiske, Karlene K. Ball, Sherry L. Willis; Alzheimer’s & Dementia: Translational Research and Clinical Interventions, First published: 09 February 2026; https://doi.org/10.1002/trc2.70197
Източник: Specific cognitive training has 'astonishing' effect on dementia risk, New Scientist
Още по темата
Медицина
Смъртта на 24-годишен мъж от деменция показва, че това не е проблем само за възрастните
Здраве
Могат ли хапчетата срещу холестерол да предпазват и мозъка от деменция?
Медицина
Ваксината срещу херпес зостер и връзката й с деменцията
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука
10-годишно момиче открива рядък мексикански аксолотъл. Какво знаем за тези животни
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване