Нобелова награда за декодирането на генома на изчезнали роднини на Хомо сапиенс

Ваня Милева Последна промяна на 03 октомври 2022 в 12:38 4927 0

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2022 г.

Наградата в областта на физиологията или медицината бе присъдена на Сванте Паабо "за откритията му, свързани с геномите на изчезнали хоминини* и човешката еволюция".

*Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото със шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.)

Сванте Паабо се опитва да даде отговор на вечните въпроси, вълнуващи човечеството:

Откъде идваме и как сме свързани с тези, които са дошли преди нас? Какво прави нас, Хомо сапиенс, различни от другите ни роднини?

С пионерните си изследвания Сванте Паабо постига нещо на пръв поглед невъзможно - секвенира неандерталския геном. Той прави и сензационното откритие на неизвестно дотогава разклонение на овешкия род - Денисовия човек.

Повече за откритията на Сванте Паабо може да научите в статията на Нобеловия комитет: Разгадаването на заплетената история на човешката еволюция 

Новият лауреат на Нобелова награда, Сванте Паабо (Svante Pääbo), е един от основателите на палеогенетиката, с фундаментална работа върху генома на неандерталците.

Важно е да се отбележи, че Паабо установява, че след миграцията от Африка преди около 70 000 години се е осъществил трансфер на гени от тези вече изчезнали хоминини към Хомо сапиенс. Този древен поток от гени към съвременните хора има значение за физиологията ни днес, например влияейки върху начина, по който имунната ни система реагира на инфекции.

Фундаменталните изследвания на Паабо дават началото на изцяло нова научна дисциплина - палеогеномиката. Разкривайки генетичните разлики, които отличават всички живи хора от изчезналите хоминини, неговите открития осигуряват основата за изследване на това, което ни прави уникални.

Сванте Паабо

Сванте Паабо е роден през 1955 г. в Стокхолм, Швеция.

Защитава своята докторска дисертация през 1986 г. в университета в Упсала и е постдокторант в Университета в Цюрих, Швейцария и по-късно в Университета на Калифорния, Бъркли, САЩ.

Става професор в Мюнхенския университет, Германия през 1990 г. През 1999 г. основава Института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг, Германия, където все още е активен.

Заема позиция като професор в Института за наука и технологии на Окинава, Япония.

През 2021 г. Нобеловата награда за физиология или медицина бе присъдена на двама лауреати: Дейвид Джулиъс (David Julius) и Ардем Патапутиан (Ardem Patapoutian) „за техните открития на рецептори за температура и допир“.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Медицина

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !