Археологическото наследство на Римската империя ни разказва не само за военните завоевания на римляните, но и че са уважавали чистотата и са имали дори водопроводна мрежа.
Сега в римските бани в град Бат в югозападна Англия са открити наскоро някои микроорганизми, които може да помогнат да се преборим с нарастващата резистентност към антибиотиците. Констатациите на изследването, установило това, са описани подробно в статия, публикувана в броя от юни 2024 г. на списание The Microbe.
Римски бани или терми са строени не само в Рим, но и навсякъде в провинциите на Римската империя, особено в местата, където има горещи извори, които имат предполагаеми лечебни свойства.
Останки от терми са открити на много места и в България - София (Улпия Сердика), Варна (Одесос), Кюстендил (Пауталия), Стара Загора (Августа Траяна), Хисаря (Диоклецианопол), Дебелт, област Бургас, село Баня, област Благоевград.
Дигитална реконструкция на това как може да са изглеждали Римските бани в Одесос. Римските бани в Одесос, Варна, България (2 век сл. н.е.) Най-голямата обществена баня на Балканите някога е била висока до 22 метра, с площ от 7000 m². За разлика от другите римски бани, които имали отделни помещения за мъже и жени, баните в Одесос били отворени за жени преди обяд, а за мъже следобед (след работа). Имало е дори нещо като съблекалня, където мъжете да прибират ценностите си, ако минат на баня на път за вкъщи. Реконструкцията е създадена от NeoMam Studios, по поръчка на QS Supplies (CC BY-NC-SA 4.0 DEED) https://www.qssupplies.co.uk/7-lost-ancient-public-baths-reconstructed.html
Римските бани в това проучване в Бат, Англия са построени около 707 г. от н.е.
"Хората са посещавали изворите в Бат от хилядолетия, покланяли са им се, къпели са се и са пили водите през вековете", казва в изявление Зофия Матияшкевич (Zofia Matyjaszkiewicz), съавтор на изследването и мениджър на колекциите в римските бани . "Дори през викторианския период центърът за спа лечение в Бат е използвал естествените изворни води заради предполагаемите им лечебни свойства във всички видове душове, вани и лечения."
Авторите се опитват да разберат какви потенциално клинично полезни микроби присъстват във вода може да помогне за разработването на нови антибиотици в решаващ момент. Смята се, че резистентността на бактериите към използваните в момента медикаменти по целия свят е отговорна за над 1,27 милиона смъртни случая годишно по данни на СЗО.
Римляните са били прави
За целите на проучването екип учени е събрал проби от вода, утайки и биофилм от няколко места в комплекса Римски бани в Бат. Те включват Кралския извор – с вода от около 45 градуса по Целзий – и Голямата баня с температури по-близо до 30 градуса.
Екипът използва технология за генетично секвениране и техники за бактериално култивиране, за да анализира и изолира бактериите, които имат антибиотична активност. Изследователите изолират около 300 различни вида бактерии от цялата територия на Римските бани в Бат, включително две ключови групи кандидати – Actinobacteria и Myxococcota. Тези бактериални типове са известни със своето производство на антибиотици и различните концентрации на тези полезни микроби са по-забележими при вариращите температури на водата.
Допълнителни тестове разкриват, че 15 от тези изолати – включително някои Proteobacteria и Firmicutes – също имат някакви нива на инхибиране срещу обикновени човешки патогени, включително E.coli, Staphylococcus aureus и Shigella flexneri. Няколко щама на E.coli вече са станали резистентни към антибиотици. Стафилококови инфекции заразяват милиони всяка година, особено в здравните заведения. Инфекциите с Shigella причиняват с приблизително 80-165 милиона случая и 74 000 до 600 000 смъртни случая годишно в световен мащаб.
Според екипа са необходими още допълнителни изследвания, преди микроорганизмите, открити в Римските бани, да могат да бъдат привлечени в борбата срещу инфекциите и болестите. Те обаче вярват, че тези ранни открития показват, че има потенциал за нови природни продукти в тези древни горещи извори.
"Антимикробната резистентност е призната за една от най-значимите заплахи за глобалното здраве и търсенето на нови антимикробни природни продукти е събирателно място", обяснява в изявление Лий Хът (Lee Hutt), съавтор на изследването и професор по биомедицина в университета в Плимут.
"Това проучване за първи път демонстрира някои от микроорганизмите, присъстващи в Римските бани, разкривайки ги като потенциален източник на нови антимикробни открития. Има ирония във факта, [че] водите на Римските бани отдавна са ценени за техните лечебни свойства и сега, благодарение на напредъка на съвременната наука, може да открием, че римляните и други след това, са били прави.”
Екипът се надява да идентифицира всички микроорганизми, които могат да имат потенциални клинични приложения в бъдеще в рамките на проект, който е планиран да започне през октомври.
"Наистина е вълнуващо да се види, че авангардни научни изследвания като това се провеждат тук, в археологичен обект с толкова много истории за разказване", коментира Матияшкевич.
Източник: What Britain’s famed Roman Baths could teach us about microbes, Popular Science
Още по темата
Животът
Учени борят инфекция по насажденията с... инфекция. Един български проект
Медицина
Създадени са ГМО кожни бактерии, които могат да лекуват акне
Медицина
Стар антибиотик е ефективен срещу силно резистентни към лекарства грам-отрицателни бактерии
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари