Защо случаите на заболели от COVID-19 в Африка са толкова малко?

Експертите все още не знаят защо толкова малко случаи на коронавирус са открити в Африка, въпреки че Китай, от където започна разпространението на вируса, е най-големият търговски партньор на континента с население 1,3 милиарда души. 

Въпреки че официалният брой на случаите в Египет нарасна от два на 59 за един уикенд, включително и 33 души на круиз по Нил, из цяла Африка броят на заразените остава нисък. 

Към 10 март има регистрирани 95 случая на целия континент, а две страни - Того и Камерун тази седмица обявиха първите случаи на заразени. Разпространението на болестта из Африка е сериозно притеснение, заради слабо развитите системи на здравеопазване в някои страни и наличните големи здравни проблеми на континента, които са маларията, туберкулозата и HIV. 

Световната здравна организация (СЗО) побърза да подобри възможностите на африканските страни да правят тестова за вирусите и да бъдат обучени специалисти, които да се грижат за заразените. През януари само Сенегал и ЮАР имат лаборатории, в които може да се тества вируса, а към момента такива възможности вече има в 37 страни.

Мери Стифън (Mary Stephen) от СЗО, работеща в Бразавил в Република Конго смята, че официалният брой случаи е достоверен, защото повече от 400 души са изследвани за коронавирус в Африка досега. "Не смятам, че броят е подценен", добавя тя.

"Винаги е възможно да се пропусне случай и това винаги е било признавано във Великобритания", обяснява Марк Уулхаус (Mark Woolhouse) от Университета на Единбург. Но имайки предвид засиленото внимание в Африка, липсата на смъртни случаи на континента предполага, че все още не е имало голям бум на заболяването. "Ако имаше голяма епидемия, от порядъка на тези в Италия или Иран, където и да е в Африка, бих очаквал тези смъртни случаи вече да са отчетени."

На въпроса дали ниския брой случаи се дължи на липсата на диагностициране, или просто вирусът още не се е разпространил в толкова много африкански страни, Дейвид Хейман (David Heymann) от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина (LSHTM) отговаря просто: "Никой не може да даде отговор на това."

Джими Уитуорт (Jimmy Whitworth) от LSHTM не смята, че можем да кажем защо броят е малък, но една възможна причина са мерките за изолация, приложени от страните. Повечето случаи в Африка са пренесени не от Китай, а от Европа. Четири африкански страни наложиха карантина за посетители от места с много заболели. За разлика от случаите на заболелите, тези под карантина не се съобщават.

Що се отнася до мерките за проследяване и откриване на вируса по летища и други входни пунктове в страните, Уитуорт обяснява, че се върши много. В Руанда например са наети студенти по медицина от последен курс, за да поемат скрининга по летищата. 

Витория Колиза (Vittoria Colizza) от Сорбоната в Париж, автор на изследване за уязвимостта на африканските страни към COVID-19, смята, че комбинация от фактори е причината за ниския брой заразени.

Една от причините може да бъде просто природата на вируса - може би много хора са заразени, но не изпитват симптоми. Колиза предполага, че по-малкото откриване на нови случаи и липсата на капацитет за проследяване може също да играят роля. 

Анализът на Колиза на първите 300 случая, дошли от Китай, предполага, че около 60% от хората, които са заразени, не са били определени. Друго изследване, направено от Ашли Тюит (Ashleigh Tuite) от Университета на Торонто, предполага, че в Италия неидентифицираните случаи са от 27 до 75%, взимайки предвид пренесените случаи и тези, възникнали в общността.  

СЗО смята, че повечето от 37-те страни в Африка с възможности за изследване имат капацитет между 100 и 200 теста. Учените смятат, че вероятно ще са необходими много повече, ако случаите нараснат, но това е добро начало. 

"Много по-добре е да имаш някакъв капацитет вместо изобщо никакъв", смята Уулхаус. 

Африканските страни са едновременно по-уязвими, но и потенциално по-устойчиви на коронавируса. От една страна населението е много по-младо, отколкото в Европа и Китай. Средната възраст на населението на Великобритания е 40,2 години и 37 в Китай, но в Нигерия, най-голямата африканска страна по население е едва 17,9 години. 

"Ако погледнете статистиките от Китай, хората, които имат най-лоша прогноза са възрастните, не задължително младите", обяснява Стифън. 

Другата страна на монетата е, че здравните системи в много африкански страни като цяло са по-крехки. 

"Ако се случи такава епидемия, ще съботи здравните системи", допълва Хейман.

Големият риск е, че борбата с епидемията от коронавирус ще пренасочи здравните системи от решаването на други проблеми, налични в региона, включително малария и морбили, обяснява Уулхаус. Той припомня, че при епидемията от ебола през 2014-2016 г., хиляди смъртни случаи бяха причинени от пренасочване на средства от борбата с други заболявания.

Източник: New scientist - We don't know why so few covid-19 cases have been reported in Africa

Read more: https://www.newscientist.com/article/2236760-we-dont-know-why-so-few-covid-19-cases-have-been-reported-in-africa/#ixzz6GUzk9xMx

Още по темата

09/03/2020

Животът

Как Тайван успя да избегне епидемията от коронавирус

12/02/2020

Животът

Колко опасна може да стане епидемията от коронавирус Covid-19?

03/02/2020

Животът

Този сайт проследява глобалното разпространение на коронавируса в реално време