Една от най-разпознаваемите планети в Слънчевата система – Сатурн привлича вниманието на астрономите от векове.
Гледайки снимка на планетата може би си мислите, че пръстенът около нея е един голям, красив диск, на който може лесно да се кацне и даже се чудите, защо никой до сега не го е направил.
Астрономите наблюдават и изследват пръстените на Сатурн от над 400 години. За първи път са забелязани от Галилео Галилей през 1610 година, който отначало ги смята за спътници, а след това даже ги описва като „уши“ на планетата. Просто през 1612 година Земята пресича равнината на пръстените, което ги прави невидими и когато през 1613 година Галилей отново наблюдава Сатурн той е изумен как гледката се е променила драстично.
Днес знаем, че пръстените на Сатурн не са един плътен, твърд диск, а милиони камъни, камъчета, късове лед и огромни скали, които се носят в пространството около планетата с огромна скорост. Някои от тях са толкова малки, че трудно бихте ги видели, други са с размерите на къща. Всичко това се крепи заедно благодарение на гравитацията на планетата Сатурн и нейните луни.
Така че, ако се опитаме да кацнем на някоя от всичките тези скали трябва наистина да сме много добри и прецизни. Въпреки това опасности дебнат отвсякъде. Пръстените се простират на разстояние от 6 630 до 120 070 километра над екватора на планетата, като винаги са под еднакъв наклон с него. Те са наименовани по азбучен ред в реда, в който са били открити. Основните пръстени са C, B и A, гледани откъм Сатурн, след това D, който се намира най-близо до планетата, но е твърде блед, F пръстенът е едва забележим и накрая са G и E, които също доста бледи.
Тъй като кацането на някоя от всичките скали, обикалящи около Сатурн е доста сложна и опасна задача учените за сега предпочитат да ги изследват от разстояние.
През 2004 година до Сатурн достигна космическият апатат „Касини-Хюйгенс“, който да изучава планетата, нейните спътници и пръстените. Той е съвместен проект на НАСА и Европейската Космическа Агенция (ЕКА) и се състои от две части – орбиталният модул Касини и спускаемия апарат Хюйгенс. „Касини-Хюйгенс“ е едва четвъртият апатат, който е посетил планетата и първият на орбита около нея.
След повече от 20 години в космоса мисията на апарата е предвидена да приключи на 15 септември 2017 година, като оставащите дни и минути до края на мисията може да следите тук.
Опасни или не, пръстените на Сатурн винаги са привличали погледите на учени и любители астрономи. Надеждата някой ден да разработим толкова добри апарати, че да можем да кацнем и изследваме поне една малка частичка от тях остава.
Стефан 
поп Дръвчо 
