Килауеа е един от най-активните вулкани в света. Това е щитов тип вулкан, който действа в югоизточната част на Големия остров Хавай. Вулканът се издига на височина от 1227 метра над морското равнище и заема около 14% от земната площ на Големия остров. Калдерата на върха съдържа езеро от лава, известно като Халема`ума`у (Halema`uma`u), за което местните хора разказват, че е дом на хавайската богиня на вулканите Пеле.
За обикновения наблюдател Килауеа изглежда като част от по-големия вулкан Мауна Лоа, но геоложките данни сочат, че той е отделен вулкан със собствена вентилационна и тръбопроводна система. Килауеа има над 60 регистрирани изригвания в текущия цикъл, според Американската геоложка служба (US Geological Survey - USGS) и продължава да изригва непрекъснато от 1983 г. насам.
На 3 май 2018 г. вулканът избухна драматично няколко часа след като земетресение с магнитуд 5,0 разтърси Големия остров. Изригването изхвърли лава, засегнала жилищни райони в област Пуна на Големия остров, което наложи задължителни евакуации на хиляди жители на Лейлани Естейтс и Ланипуа Гардънс, съобщиха от The Honolulu Star Advertiser.
Теории за образуването на Хавайската вулканична верига
Учените имат две теории за образуването на Хавайските острови. За разлика от повечето вулкани, хавайската верига е разположена точно в средата на тихоокеанската плоча, а не на тектонска граница. През 1963 г. Джон Тузо Уилсън (John Tuzo Wilson) предложи "теорията на горещите точки" (hotspot theory), за да обясни това необичайно разположение. Уилсън предположи, че линейната географска конфигурация на Хавайските острови се дължи на движението на Тихоокеанската плоча върху стационарна много гореща точка, разположена дълбоко под земната кора.
Художествената концепция за движението на тихоокеанската плоча над фиксираната хавайска "гореща точка", илюстрираща образуването на хавайската планинска верига Hawaiian Ridge-Emperor Seamount Chain. Кредит: USGS
Топлината от тази локализирана гореща точка разтапя Тихоокеанската плоча над горещата точка, тъй като скалната кора се притиска върху нея от морското дъно по границата на плочата. Разтопената скала на тихоокеанската плоча произвежда магма като по-малко гъстата магма от солидната скала на плочата се издига през мантията и кората като тънка гореща струя, изригвайки изпод океана и формирайки подводни възвишения. С течение на времето безбройните изригвания увеличават височината на подводните планини, докато не излязат над океанската повърхност и се превърнат в вулканични острови.
Тъй като Тихоокеанската плоча продължава да се движи на север с течение на времето островът се отмества далеч от горещата точка и започва да се формира нов остров над горещата точка. През 2009 г. Сесили Улф (Cecily Wolfe) от Хавайския университет с помощта на сензори на морското дъно установи как се разпространяват сеизмичните вълни през пластичния слой на мантията под земната кора. Тя решава, че има доказателства за местоположението на горещата точка.
По-късно ново проучване, направено от геолози от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Университета "Пардю" през 2011 г., изследва скалните слоеве в кората. Учените не намериха доказателства за единична гореща струя. Вместо нея откриват слой с форма на "палачинка" от необичайно гореща скала в кората само на около 650 км под повърхността, много над мантията. Температурите са 300 до 400 градуса по Целзий, по-горещи от очакваното на тази дълбочина. Тези данни показват, че горещите точки не могат да бъдат толкова дълбоки, колкото се смяташе по-рано, и не могат да бъдат окончателно фиксирани на едно място. Улф признава значението на новата находка, но смята, че ще е нужна още много работа, за да се обясни как са свързани нейната топлинна струя и "палачинката" от горещи скали и как те осигуряват източник на топлина за Килауеа и другите активни вулкани на Хавайски острови. "Нито една от теориите не е перфектна", отбеляза Улф.
Горещата магма дълбоко в Земята е съдържала горещи богати на въглерод скали, които освобождавайки метан в атмосферата, са довели до древно глобално затопляне, твърдят учените. На снимката: лава от изригването на Килауеа през 2004 г. се влива в морето. Кредит: USGS
Хроника на изригванията
Местните хавайски легенди отразяват необичайната история на изригванията на Килауеа дълго преди европейските и американските мисионери да напишат за тях в своите списания. Научното изследване на вулкана започва, когато геологът Томас Джагър от Масачузетския технологичен институт посещава Хавай на лекционна обиколка и се сближава с местни бизнесмени. Хавайската асоциация за изследване на вулкани (HVRA) е основана през 1909 г. През 1919 г. Джагър убеждава Националната метеорологична служба да предприеме първите изследвания и през 1924 г. обсерваторията е поета от Американската геоложка служба.
Текущият цикъл на изригване започва на 3 януари 1983 г. по средата на източната рифтова* зона. До април изригванията остават локализирани в един отдушник. Фонтаните от лава изграждат конус от пепел висок 256 метра, наречен Pu`u `O`ō. Честите кратки изригвания изхвърлят гъсти потоци от лава, които обикновено се охлаждат и спират преди да стигнат до брега. Но през юли 1983 г. лавата неумолимо напредна и стигна до съседното селище Роял Гардънс (Royal Gardens) и унищожи 16 къщи. Луксозният жилищен район бе изоставен.
* Рифтът е голяма линейна тектонска структура, образувана при разтягане или пропадане на участъци от земната кора, ограничени от разломи или разломни зони (предимно разседи и разседни зони).
През 1986 г. потоци от лава пресичат град Калапана, насочвайки се към морето. Тъй като лавата се разстила нашироко, тя се охлажда и се разлива отново през следващите три години, разрушавайки много домове и посетителския център в националния парк "Хавайски вулкани". През март 1990 г. Килауеа навлиза в най-разрушителния си период на изригване в съвременната история. През лятото повече от 100 домове, църква и магазин бяха погребани под 15-24 метра лава.
На 3 март 2012 г. последната къща в района Роял Гардънс бе изоставена от 61-годишния Джак Томпсън, който в продължение на години наблюдава как лавата поглъща домовете на неговите съседи. Последните пътища, водещи до Роял Гардънс са затворени през 2008 г., принуждавайки Томпсън да ходи пеша километри, за да стигне до града, но упоритият заселник все още отказва да си тръгне. Накрая сутринта на 3 март Томпсън и един негов приятел са евакуирани с хеликоптер, тъй като лавата най-накрая поглъща дома му.
Лавата от кратера Халема`ума`у прехвърли ръба на кратера през октомври 2012 г. и достигна океана през ноември.
През януари 2013 г. лавата премина през ръба и продължава да се влива в океана, според USGS.
Вулканът разрушава стотици домове и други сгради и съоръжения и често поврежда електропроводи, водопроводи и пътища. Активността на кратерите и по протежение на пукнатините може да бъде наблюдавана онлайн чрез уеб камери, разположени в калдерата, а информация за дейноста на Килауеа се актуализира ежедневно на уебсайта на USGS.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари