Броят на океанските акули и скатове намалява с темпове, които изследователите описват като „тревожни“ - 71 % в продължение на почти половин век, което води до безпрецедентно увеличаване на риска от изчезване на тези водни обитатели.
Природозащитниците предупреждават от години за беогледното изтребване на тези хищници въз основа на регионални доклади и данни за отделните видове, но публикуваната наскоро статия е първата, която предлага авторитетен глобален преглед.
Тя се фокусира върху океанските акули и скатове - тези, които живеят в открито море, а не в плитките крайбрежни води - и разкрива, че риболовът в световен мащаб са довели до намаляване на броя с най-малко 71% между 1970 и 2018 г. че популациите на крайбрежни акули също намаляват.
„Политиците вече не могат да игнорират тежкото положение на акулите и скатовете“, отбелязва Нейтън Пакуро (Nathan Pacoureau) от Университета "Саймън Фрейзър", Канада, член на изследователския екип.
Оценката се основава на нови данни за всички 31 океански вида акули и скатове от Червения списък на застрашените видове на IUCN, включително информация за улова на риби и пазарите. Пакуро и колегите му установяват, че намаляването първо е засегнало най-големите видове, преди да засегне постепенно по-дребните видове с течение на времето.
За някои региони и видове спадът е още по-катастрофален.
„Индийският океан е най-зле от океаните. Почти изобщо няма контрол на [рибарството]“, коментира Пакуро.
Океанската дългокрила акула (Carcharhinus longimanus), някога най-често срещаната акула в тропическите води, сега е критично застрашена, на стъпка от изчезване в дивата природа. Гладката риба чук (Sphyrna zygaena) е единственият вид с нарастващ брой.
„Подобни стръмни спадове са шокиращи дори за експертите, особено в сравнение със статистиката за сухоземните животни“, коментира Соня Фордъм (Sonja Fordham) от Shark Advocates International. Тя отбелязва, че докато данните за акулите и скатовете в анализа са най-добрите налични, има пропуски за някои видове.
Притеснителното е, че спадът вероятно ще бъде подценен поради неотчетения улов на риба. Пакуро посочва, че освен важността на опазването на акулите и скатовете само по себе си, те са на върха на хранителната верига в морето, така че са „много важни за екосистемите и икономиките“.
Акулите и скатовете все още не са обречени. „Все още има решения и надежди“, казва Пакоро, който иска да види категорични забрани за риболов на най-застрашените видове и ограничения на улова за други, подобни на тези за риба тон, но по-добре съобразени с научните доказателства.
Справка: Nature, DOI: 10.1038/s41586-020-03173-9
Източник: Sharks at unprecedented risk of extinction after 71 per cent decline, NewScientist
Още по темата
Животът
Белезите, забелязани върху големи бели акули в Мексико, са оставени от грамадни калмари
Животът
Големите бели акули изчезват около Кейптаун. Виновен може би е друг хищник
Животът
Откриха, че китовите акули имат особени предпазни зъбчета върху очите си
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари