25 септември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Древни морски животни са прекосявали океаните "на сал" и учените вече знаят как

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 август 2020 в 13:23 44190
Фосил на криноид. Снимка: Aaron W. Hunter et al. Тhe Royal Society Publishing 2020

Автор на тази статия, публикувана в The Conversation под лиценза Creative Commons е Арън Хънтър (Aaron W Hunter), преподавател по науки за Земята в Университета Кеймбридж.

Английският град Лайм Реджис е част от наследството от вкаменелости от Юра по крайбрежието на острова. На това място през 1830-те години Уилям Бъкланд (William Buckland), по-известен с откриването на първия динозавър - Megalosaurus - събира фосили заедно с друг пионер на палеонтологията - Мери Анинг (Mary Anning).

Едно от техните открития са останките от фосилизирали животни от клас Crinoidea, познати като “морски лилии”. Тези животни, подобни на цветя, са близки роднини на морските таралежи и морските звезди и формират серия снопове, свързани помежду си на клонове със стъбла.

Екземплярите от Лайм Реджис датират от юра преди над 180 милиона години и изглеждат като полирана мед, защото са фосилизирали в пирит.

Бъкланд забелязва, че тези криноиди са прикачени към малки отломки от дърво, превърнали се във въглища. Той предполага, че животните са били прикачени от долната страна на носещите се отломки докато са били живи, може би дори през целия си живот.

Съвременните криноиди обикновено не предприемат такива пътувания, но са открити следи от фосилизирани групи плаващи криноиди. Въпреки това не е ясно дали това са били колонии, живеещи прикачени към носещите се във водата дървета или просто случайни пасажери.

Сега аз колегите ми доказахме, че такива салове може да са оцелявали до 20 години, достатъчно време морските лилии да достигнат до зрялост и да се превърнат в постоянни мореплаватели.

Идеята на Бъкланд първоначално в приемана за фантастична и научната общност остава скептична. Това остава така до откриването през 1960-те години на наистина впечатляваща група фосили от Холзмаден в село не далеч от Щутгарт, Германия.

Измежду морските влечуги, крокодили и амонити, се намират и гигантски колонии от цели дънери, покрити със стотици идеално запазени морски лилии.

Германският професор Адолф Зайлахер (Adolf Seilacher) и тогавашният му студент, сега професор, Раймунд Хауде (Reimund Haude) изглежда са разгадали мистерията на Бъкланд. Такива носещи се по водата салове с криноиди наистина са съществували.

Фосил на "сала", използван от морските лилии. Кредит: R. Haude/University of Göttingen

Тази идея се подсилва от доказателствата, че през юра, районът на днешен Холзмаден е било морско дъно, необитаемо заради ниските нива кислород. Криноидите изглежда са се прикрепили към дънерите, защото не е имало как да живеят на дъното. 

Въпреки това не всички учени са съгласни. Един от ключовите въпроси е дали тези салове са оцелявали достатъчно дълго, така че морските лилии да пораснат до зрялост. Това може да отнеме до десет години, основавайки се на темповете на растеж на техните съвременни роднини, които все още могат да бъдат открити на дълбочини от около 200 метра.

Екип от учени от Великобритания и Япония, който ръководя, реши да изследва проблема. Ние бяхме мотивирани от новото изследване на професор Тацуо Оджи, който поддържа живи японски криноиди в лабораторията си в Университета на Токио.  

Една от ключовите части на оригиналната теория е, че всяка носеща се колония би растяла, докато популацията не стане твърде тежка за дървото, което я носи. Дънерът би потънал на дъното, където няма кислород и там морските лилии биха се превърнали във фосили.

Въпреки това изследванията на живи популации криноиди по бреговете на Япония показват, че тези животни са твърде леки, дори в големи зрели колонии, за да накарат дънер да потъне.

Затова нашето изследване се насочи към самото дърво. Ние създадохме "дифузен модел" - начин, по който да разберем колко дълго е можела да оцелее една колония. Той определя колко време би минало преди дървото да се напои с вода и да потъне.

Дървото в откритите фосили не е достатъчно добре запазено, за да разберем от какъв вид е. Затова в модела го представяме със събирателна оценка на видовете дървета, за които знаем, че са съществували през юра - иглолистни, саговидни и гинко.

Открихме, че плаващите дървета, заедно със своя товар от криноиди могат да оцелеят поне 15 и може би дори 20 години, преди дънерът да започне да потъва или да се разцепи. Съществуват доказателства от музейни колекции от фрагменти дърво с цели напълно развити морски лилии, прикачени към тях, които може да са се получили само при такъв вид разпадане.

Накрая, използвахме техника, позната като пространствен точков анализ, разработена от д-р Емили Мичъл (Dr Emily Mitchell), за да отчетем разстоянията между фосилите и да открием дали начинът на разположение е екологичен, природен или и двете. Това ни позволи да определим как тази общност от морски лилии може да е изглеждала върху дървото.

Открихме, че криноидите наистина са висели окачени под носещите се отломки, но са се струпвали към единия им край. Въпреки че е трудно да се забележи в оригиналните фосили, начинът на струпване прилича на други модерни носещи се върху отломки видове, подобно на някои черупчести като разред  Pedunculata.

Те живеят в зоната в задния край на носителя си, където има по-малко съпротивление, което може да ни покаже посоката на пътуване на колонията през океана.

Артистична възстановка на криноидната колония от Холзмаден. Кредит: Aaron W. Hunter et al. Тhe Royal Society Publishing 2020

Това изследване сега показва без съмнение, че са съществували носещи се върху отломки колонии от криноиди и че са оцелявали достатъчно дълги години, за да достигнат зрялост и да пътуват на големи разстояния из океаните през юра. Те са древен пример на подобни структури, които виждаме в океаните днес.

Тези вълнуващи техники сега се използват от друг екип, който сравнява живи популации от морското дъно с техните юрски предшественици.

Това може да ни покаже как минали промени в климата са оформили морските общества и да помогне на учените да разберат как те може да са отговаряли на бъдещите предизвикателства на вечно променящия се свят.

Източник: The Conversation - Ancient sea creatures spent years crossing the ocean on rafts – we’ve worked out how it was possible


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.