Иво Иванчев - барабанист и спасител на костенурките

Недялка Аценова Последна промяна на 09 октомври 2016 в 12:41 7416 0

Иво Иванчев с любимците си.

Иво Иванчев е интересен човек – херпетолог и музикант. Основател е на Фондация „Геа Челониа” и на център за размножаване и рехабилитация на сухоземни костенурки, който работи към организацията, чиято мисия е опазването на костенурките в България. Завършил е колеж по полиграфия и фотография, написал е редица научни статии с изследвания върху екология и биология на сухоземните костенурки, ръководи проекти за защитата им, говори английски, руски и холандски. Именно един такъв проект за защита на костенурките става причина да се запознаят с приятелката му Ива, която е биолог. Работят заедно във фондацията и центъра и имат син.

Решихме да поговорим с него лично, за да разкаже повече за себе си.

Знаеш ли колко костенурки си спасил?

Не знам –може би вече хиляди, още от дете имам тези интереси, но ако се брои и от тогава, не искам да помислям колко много. Ако това е заобиколен начин да ме питаш за възрастта ми, аз съм на 45.

Разкажи как си станал дядо.

Това е нещо, с което се гордея. Имам костенурки, които са се излюпили и израснали под моя грижа и после са дали поколение. Заедно с Ива сме дядо и баба на множество костенурки.

Разбрах, че си бил в група „Аналгин”. Какво е общото между барабаните и костенурките?

Общото съм аз. Свирил съм с много “известни” групи и музиканти, повечето от които много по-добре познати на хората от проблемите на околната среда и в частност – тези на костенурките, което е тъжно и абсурдно…кое ли пък е по-важно…
От дете се интересувам от музика, влечуги и земноводни. Макар че докато си малък, не може да се говори за опазване и отглеждане, тогава по-скоро си ги мъчиш. Когато бях на 7-8 години бях открит като млад талант от професора по ударни инструменти в тогавашната българска държавна консерватория - Добри Палиев, който ме взе под крилото си и при когото тръгнах на уроци по барабани, но естествено в началото това се състоеше от отегчаващото свирене на гума, постановка, упражнения по ноти, бавно и полека да навляза в материята, а за исках просто да блъскам рок на истински барабани. Мисля, че когато почнах да нося змии у дома, ми купиха първият комплект барабани.

Откога се занимаваш с опазването им?

Още от малък се интересувам от костенурки, но на практика центъра е основан през 2007. През 2012 г центърът е включен към Заповед на МОСВ № РД-826/02.11.2012г. за определяне на местата, изпълняващи функции на спасителни центрове. В България те са пет, включително Центъра за костенурки.

Може ли да ми кажеш интересна подробност за костенурките, която не се знае от широката публика?

Най- важното нещо, което ми се иска да кажа, а и малко хора знаят, е че костенурките са групата гръбначни животни най-застрашена от изчезване, за което основна вина имаме ние – хората. Сега те се нуждаят от разбиране и помощта ни, без които са обречени. Те са животински вид, който съществува от над 200 млн. години и са от малкото наши съвременници видели динозаврите да идват и изчезват. Те са много добре приспособими, адаптирали са се към промените в условията на околната среда, но през последните няколко стотин години хората са изтребили доста голяма част от тях. Скорошен пример е Самотният Джордж, който беше последен от вида си (един от гигантските видове Галапагоски костенурки) и преди няколко години умря, с което изчезна още един костенурков вид .

Какво е уникалното на костенурките?

Всичко им е уникално, само опитайте да си пъхнете лактите в гръдния кош и ще разберете. Всъщност няма други гръбначни животни, при които скелета е от външната страна на тялото.

Разбрах, че имаш научни статии, кажи нещо повече за тях.

Прочети ги. Аз години наред си записвах разни наблюдения, но никога не съм си мислел, че професионален рокер и “тъпанар” може да напише научна статия. Един ден д-р Владимир Бешков – зоолог и доайен на българската херпетология, когото имам щастието да познавам от дете, видя записките ми и каза, че съдържат много ценни данни, които трябва да бъдат публикувани. Основната причина обаче е баща ми – учен, макар и в друга област, без чиято подкрепа и помощ във всяко отношение, нищо от това което съм постигнал нямаше да бъде възможно.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !