Източникът на странен космически сигнал озадачи учените

НаукаOFFNews Последна промяна на 04 юли 2019 в 11:59 16902 2

Концепция на художник за магнетара XTE J1810197, която показва емисия на радиоимпулс и магнитно поле. Кредит::CSIRO ScienceImage 3210/ Wikimedia Commons

Те са едни от най-загадъчните и мощни събития в космоса и никой не знае какво ги причинява - но астрономите наскоро проследиха един странен сигнал до неговия източник. Това би могло да обясни явлението, но досега откритието му поражда само нови въпроси.

Резултатите са докладвани в Nature.

Бързите радиосигнали или Fast Radio Bursts (FRB) са единични радиоимпуси с продължителност от няколко милисекунди с енергия на изблиците според изследователите еквивалентна на освобождаването в космоса на енергията, излъчвана от Слънцето в продължение на няколко десетки хиляди години.

Според една от теориите бързите радиоимпулси са следвствие от активността на неутронни звезди с изключително мощни магнитни полета - магнетари. Водени от тази теза, по-рано учени предполагаха, че бързите радиоимпулси могат да се появят само в млади галактики-джуджета, където може да има много магнетари.

Според изчислените модели диаметърът на един магнетар може да бъде едва 20-30 километра, но масата на повечето от тези обекти надвишава масата на Слънцето. Вещество с големината на грахово зърно на магнетар може да тежи над 100 милиона тона.

Но за съжаление последното откритие не потвърждава тази хипотеза.

Новооткритият взрив, наречен FRB 190523, бе открит преди по-малко от две седмици на 23 май. Според астрономите в Радио обсерваторията Оуенс (OVRO - Owens Valley Radio Observatory) в Калифорнийския технологичен институт, импулсът е възникнал на около 7,9 милиарда светлинни години от нас - така че, това се е случило преди много време в една много, много далечна галактика.

Изненадващото е, обяснява астрономът от OVRO Викрам Рави (Vikram Ravi), че далечната, масивна галактика, източник на FRB 190523, всъщност наподобява нашата собствена галактика по размер и възраст. Това е идея, която поставя под съмнение предишните предположения за видовете галактически среди, които биха могли да произведат FRB.

"Тази констатация ни казва, че всяка галактика, дори и галактика, обикновена, спирална като нашия Млечен път, може да генерира FRB", отбелязва Рави.

Местоположението на обекта (вляво), увеличенаа далечната галактика (средата) и профила на импулса FRB 190523 в радиочестотния спектър (вдясно). Кредит: Caltech / OVRO / V. Ravi

"Теорията, че FRB произхожда от магнетарите, е разработена отчасти защото по-ранният FRB 121102 идваше от активна звездообразуваща среда, където младите магнетари могат да се образуват в свръхновите, останали от масивни звезди”, уточнява Рави.

Сега, след като астрономите проследиха източниците на две еднократни FRB, става все по-ясно, че някои от тези предположения може би трябва да се преосмислят, въпреки че все още има толкова много неща, които не знаем за FRB - нито разликите между еднократните сигнали и повтарящите се импулси.

"Така че теоретиците може да се наложи да се върнат на чертожната дъска, за да обяснят нашия импулс, като коригират модела на младите магнетари или намерят напълно различно обяснение за нашия сигнал", коментира за ScienceAlert Кийт Банистър (Keith Bannister) от Австралийската организация за научни и индустриални изследвания (CSIRO).

Справка:

A fast radio burst localized to a massive galaxy, Ravi et al., Nature 2019

Източник:

Fast Radio Burst Pinpointed to Distant Galaxy, Caltech/OVRO/V. Ravi

Another Mysterious Space Signal Was Just Traced Back to Its Source, ScienceAlert

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3010

2

somebody

26.01 2020 в 18:57

Анализът на динамическите съотношения показва, че за гравитационното взаимодействие (задачата за двете тела) е без значение с какви съотношения ще го описваме – релативни или класически. Резултатът е винаги един и същ – добре известен от Нютоновата механика.

3010

1

somebody

26.01 2020 в 14:39

Постулатът на Айнщайн за постоянстото на скоростта на светлината, в която и да било инерциална система, е следствие от решението на основната система уравнения на механиката при условията на опитно наблюдаваният факт в експериментът на Майкелсън–Морли: че не се наблюдава разлика във времената на пристигането на светлиннните лъчи, движещи се във взаимно перпендикулярни направления. Тоест постулатът не е изходна точка, а следствие! При това се доказва, че скоростта на светлината е една и съща независимо в коя система се измерва (c' равно на c и c' не равно на c + v и т.н.), като представлява горна граница на възможните скорости във вселената. Съвременното елементарно доказателство за граничният характер на скоростта на светлината са широко разпространените рентгени за медицински изследвания, при които в класическият разчет трябва да се достигат скорости дори много по-големи от тази на светлината, но такова нещо не се наблюдава. Дори в най-мощният ускорител на ЦЕРН скоростта на ускорявани