Преди повече от 1500 г., императорите от династията Гупта са управлявали голяма част от територията на съвременна Индия. Те са спомогнали за консолидирането на нацията, но също така са популяризирали кастовата система в Индия, правейки социално неприемливо за хората да се женят извън своята каста.

Сега, нов анализ на генетичните вариации сред съвременните индийци е разкрил, че този социален преход е оставил ясно различими генетични следи след себе си.

Група от учени в Индия са извършили този анализ като са сравнили геномите на стотици индийци от различни части на страната. За изследването си, публикувано наскоро в Proceedings of the National Academy of Science, те използвали проби от "367 индивида от 18 континентални и две островни (на архипелазите Андаман и Никобар) популации, избрани като представителни за географското, лингвистичното и етническото разнообразие." Предишни изследвания твърдят, че съвременните индийци идват от две прародителски популации, но новият анализ разкрива 4 различни хаплотипа или група генетични елементи, които се предават между поколенията заедно като пакет. Хората с един и същи хаплотип вероятно идват от една и съща прародителска група. Учените открили също и пети хаплотип сред хората на архипелага Андаман.

Внимателното изследване на вариациите между тези хаплотипове, в сравнение с хаплотиповете на други хора по света, разкрило, че древните популации в Индия вероятно са дошли първо от Африка. По-късните вълни на преселение са били от хора, които имат генетично сходство с популациите в Южна Централна Азия и Източна Азия. Тези групи останали генетично различни, а лингвистичната история на Индия предполага, че те говорели езици с коренно различен произход. Въпреки това, изглежда че е имало и доста кръстосани бракове, което се вижда в геномите на хора, които имат генетични последователности, характерни за два или повече хаплотипа.

Но след това, преди около 1500 г., настъпила внушителна промяна. За този период, учените пишат:

Царуването на емблематичните владетели от династията Гупта, известно като епоха на ведически брахманизъм (Vedic Brahminism), е белязана от налагането на нормите изложени в Дармасастра - древния сборник от морални закони и принципи за религиозен дълг и благочестивост, които трябва да се следват от всеки индуист - и налагането на развита политическа икономика, посредством силната система на организираната власт.

Особено сред по-висшите касти, ендогамията е била единствената законна възможност. Хората е трябвало да се женят само в рамките на своите касти. И изведнъж, вече не виждаме признаци на смесване между отделните групи. Учените успели да измерят точно кога ендогамията се е превърнала в закон, като са разгледали малки промени в последователностите на хаплотипа. С всяко поколение, тези последователности се нарязват на по-малки парчета при рекомбинацията между двойките хромозоми. 

Учените докладват, че са установили внезапен рязък преход, означаващ периода, в който смесването изглежда е престанало. Ако даден човек има генетичен материал от два хаплотипа - да ги наречен Hap1 и Hap2 - преходът към ендогамия причинява много повече рекомбинационни събития в Hap1, отколкото в Hap2. Това се дължи на факта, че следващите поколения са спрели да се женят за хора с Hap1 хаплотипа, докато в същия момент те продължили да получават нови копия от Hap2 хаплотипа. Това поддържа Hap2 сравнително непроменен, докато рекомбинацията непрекъснато изменя Hap1.

С помощта на конвенционална система за екстраполиране на поколенията на основата на генетичните рекомбинации, учените изчислили, че "всички популации от по-висшите касти, освен една от североизточна Индия, са започнали да практикуват ендогамия преди около 70 поколения... Този приблизителен времеви участък отговаря на втората половина на периода, когато императорите от династията Гупта са владеели големи части от Индия (Империята Гупта , 319-550 г.)." Този генетичен преход бил най-ясно видим сред висшите касти, които говорели индоевропейски езици. Другите групи изглежда са преустановили практиката на кръстосаните бракове много по-късно.

Чрез идентифицирането на петте прародителски популации сред съвременните индийци, учените са разкрили, че индийците днес са генетично по-различни отколкото се е смятало до сега. Но те са показали също, че социалните промени могат драматично да повлияят генома на цели нации. Кастовата система има последствия, които повлияват хората на ниво ДНК на всяка от клетките им.

По материали от: Proceedings of the National Academy of Science, 2016. DOI: 10.1073/pnas.1513197113

Източник: ARStechnica