Благодарение на една зашеметяваща научна статия, публикувана скоро, става ясно защо Стив Джобс счита приемането на ЛСД за "едно от двете или трите най-важни неща в живота си."
След като преди повече от 70 години химикът Алберт Хофман случайно погълва ЛСД и усеща неговите разширяващи съзнанието ефекти, едва сега образно изследване на мозъка показва какви са неговите дълбоки последици върху съзнанието, разказва Newscientist.
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Съвременните методи за сканиране на мозъка показали, че един от най-мощните халюциногени, създадени от човека, не само се отразява на зрителната кора, но също така свързва различни части на мозъка, които обикновено са изолирани една от друга. Илюстрацията по-горе показва как под влиянието на ЛСД (вдясно) значително се увеличават връзките на зрителната кора с други области. На лявата снимка е мозъкът на човек, приел плацебо.
Един от най-забележителните аспекти на психеделичното преживяване е феноменът, известен като разтварянето на егото, при който употребилите халюциногена се чувстват по някакъв начин отделени от себе си. Проучването показва как разстройването на нормалното стабилно усещане за самия себе си може да ни покаже неврологичните механизми, които създават тази неразделна част от човешкото съзнание.
"Ето защо психеделичните средства като цяло и ЛСД в частност са толкова специални. Те наистина променят съзнанието по един фундаментален начин и поради това са много мощни инструменти, с помощта на които може да се разбере същността на съзнанието ", заяви Робин Кархарт-Харис (Robin Carhart-Harris) от Имперския колеж в Лондон, съавтор на новото проучване.
Изследването се ръководи от Дейвид Нът (David Nutt), професор по невропсихофармакология в Имперския колеж в Лондон и бивш съветник по лекарствена политика на правителството на Великобритания, който е уволнен през 2009 г. за критиката си на решението на властите за по-строги мерки срещу марихуаната.
Научният екип получил разрешение за провеждане на експеримента след едва девет месеца от Комисията по етика на Обединеното кралство.
Екипът поканил 20 здрави доброволци, които получили един ден по 75 микрограма (0,075 мг) ЛСД, а на другия ден - плацебо.
Изследвани са мозъците на доброволците с помощта на три различни техники, които заедно изграждат една цялостна картина на невронната активност, както с психоактивното вещество, така и без него.
Сканирането е продължило осем часа - така наречения "дълъг трип" на ЛСД (за сравнение, с псилоцибина същото халюциногенно преживвяване продължава само 4 до 6 часа). Пълни данни са получени само от 15 доброволци, тъй като останалите пет са били прекалено активни (за добиването на кчествени данни по време на сканирането на мозъка доброволците трябва да са идеално неподвижни, което е трудно постижимо при хора които са под влияние на някое психоактивно вещество, особено на халюциногени).
Резултатите са изненадващи. Установено е, че след прием на ЛСД обработката на визуалната информация в мозъка вече не се ограничава само до зрителната кора, а всички области на мозъка участват във формирането на визуални образи. Това е особено интересно, имайки предвид факта, че доброволците били със затворени очи.
Резултатите до известна степен обясняват как ЛСД причинява характерните за веществото зрителни халюцинации.
"Наблюдавахме промени в мозъка, които означават, че нашите доброволци могат да виждат със затворени очи, въпреки че вижданите от тях образи се случват във въображението им, а не във външния свят. - обяснява Кархарт-Харис. - Ние установихме, че в обработката на зрителната информация участват много повече области на мозъка, отколкото обикновено".
Освен това, някои области на мозъка, обикновено разделени, в този случай работили заедно, но някои обикновено свързани области се оказали изолирани една от друга. Последното предизвикало някои негативни ефекти на ЛСД като загубата на лична идентичност или разтваряне на егото.
"Обикновено нашият мозък се състои от независими мрежи, които изпълняват отделни специализирани функции като зрение, слух и движение, както и по-сложни функции като внимание, - отбелязва Кархарт-Харис. - Но под въздействието на ЛСД изолацията на тези мрежи изчезва, а вместо това се получава един по-интегриран или единен мозък. Мозъкът работи по по-прост начин."
През 50-те и 60-те години са се извършвали интензивни изследвания с ЛСД и препаратът показал много обещаващи резултати при лечение на депресии, зависимости и други разтройства. След забраната му изследователската работа почти спира.
Дейвид Нът, водещ автор на изследването, заяви, че се надява проучването да вдъхнови и други учени, които да го последват. "Това за неврологията е като откриването на Хигс бозона за физиката", заяви той.
"Това проучване е крайъгълен камък", казва Матиас Лихти (Matthias Liechti), изследовател по наркотиците в Университета в Базел, Швейцария. "Изглежда, че изследванията на ЛСД отбелязват напредък отново, въпреки всички регулаторни и финансови пречки."
