По-рано този месец, учени докладваха, че са установили, че поне част от еуфорията вследствие на интензивно физическо натоварване, означавана като "runner's high", се дължи на ендоканабиноидите - съединения, които се произвеждат в организма ни и са производни на някои от активните съставки на марихуаната, които предизвикват някои от психотропните ефекти от употребата й.
Откритието преобърна десетилетия на вродени схващания, според които естествените форми на опиянение се дължат само на ендорфините: съединения, които станаха известни през 80-те години на миналия век, заради еуфоричното си действие. Докато ендорфините изглежда ни помагат да се справим с чувството за болка в мускулите ни по време на тренировка, техните молекули са прекалено големи, за да прекосят кръвно-мозъчната бариера и да предизвикат ефект на "опиянение" като при ендоканабиноидите.
Въпреки че, на едноканабиноидите може би се дължи голяма част от чувството за възнаграждение при тренировка, отразяването на откритието от страна на някои медии доведе до прекалено раздуване на твърденията - като например приемането, че само ендоканабиноидите са отговорни за това. Реалното твърдение на авторите на изследването е, че ендоканабиноидите, заедно с ендорфините играят роля в явлението runner's high.
Ендоканабиноидите, обаче, съвсем не са единствените опияняващи съединения, които тялото ни произвежда - те не действат сами. Огромното разнообразие от различни психоактивни вещества, които сами си произвеждаме - и комбинираното им действие - разкрива някои интересни факти за механизмите, които сме развили в процеса на еволюция, за да потискаме болката си и да стимулираме у нас приятни усещания. Това е един кратък обзор съдържащ списък с най-честите естествени съединения с подобно действие в нас.
Ендоканабиноиди
Както и името им предполага, тези молекули активират същите рецептори, както и делта-9-тетрахидроканабинола (THC), една от основните психоактивни съставки в марихуаната. Когато невроните се активират, при получаване на сигнал от съседен неврон - вследствие на стрес или болка - те отделят и голямо количество ендоканабиноиди. Те от своя страна се предвижват обратно към пресинаптичната мембрана - принадлежаща на неврона, който е изпратил оригиналния сигнал - и оказват успокоителен ефект, ограничавайки количеството на отделените от тези клетки невротрансмитери. В това отношение ендоканабиноидната система е уникална, тъй като посоката на осъществяване е обратна на обичайната за другите сигнали в нервната система, които по правило протичат в посока от пре- към постсинаптична мембрана.
Ендоканабиноидите са вещества подобни на THC, съдържащ се в марихуаната, но се произвеждат естествено в човешкия организъм.
Този потискащ ефект действа като регулаторен механизъм в множество важни системи в тялото - от паметта и настроението до храносмилане и чернодробната функция. В достатъчно високи концентрации, тези съединения могат да доведат до чувство на еуфория, което е почти толкова силно, колкото чувството получено при употреба на марихуана. Пренапрягането по време на ежедневното ви бягане в парка може да има сходен ефект.
"Хората, които тренират описват много различни усещание и симптоми, когато ги накараме да разкажат как се чувстват при runner's high след тренировка," разказва Джон Раглин (John Raglin), професор по кинезитерапия в Indiana University Bloomington. "Много други твърдят, че се чувстват добре след тренировка, но никога не са изпитвали истинско опиянение."
С други думи, ендоканабиноидите не са изцяло причината за явлението "runner’s high" и когато спомагат за него, те определено не действат самостоятелно.
Ендорфини
Точно както THC в марихуаната действа на ендоканабиноидните рецептори в тялото, така и медикаменти като морфин и хероин действат на опиоидните рецептори, които са се развили като част от ендогенната опиоидна система. Ендорфините вероятно са най-известните опиоиди, произвеждани в организма ни. Това най-вероятно е защото се произвеждат във високи концентрации и причиняват разнообразни ефекти. Установени са поне 20 различни вида опиоиди, от които бета-ендорфините са сред най-потентните и най-добре изучените. Бета-ендорфините се произвеждат в главния и гръбначния мозък в отговор на богат набор от стимули, от физическа активност и медитация до татуировки и люта храна.
"Общото в повечето от тези обстоятелства е, че присъства някаква форма на болка или поражение," обяснява Софи Скот (Sophie Scott), която е професор по неврофизиология в Института по Познавателна Неврофизиология към University College, Лондон. "Дори лютите храни причиняват малки поражения на тъканите. Това, което знаем е, че когато тялото отделя ендорфини, се наблюдава забележима промяна в границата на болката."
Хората отдават еуфорията свързана с усилена физическа дейност - включително runner’s high - на ендорфините, но учените смятат, че реално нещата не са толкова прости. "Има доказателства, че когато блокираш ендорфините с налоксон, продължават да се наблюдават подобрения в настроението," коментира Раглин. "Крайният ефект вероятно се дължи по-скоро на неврохормонален коктейл, отколкото на който и да е от отделните невромедиатори."
Всъщност не винаги е толкова лесно дори за учените да разграничат ефектите от ендоканабиноидната и ендорфиновата система.
"Например, ендоканабиноидите са по-тясно свързани с очакването и желанието за храна, докато опиоидите са по-тясно свързани с удоволствието получено при самото хранене. Но двете системи очевидно взаимодействат помежду си и действието на всяка от тях може да повлияе на активността на другата."
Енкефалини
Семейството на ендогенните опиоиди включва и други групи съединения освен ендорфините - енкефалините си заслужава да бъдат отбелязани, заради ролята им като инхибитори на болката. Те се споменават значително по-рядко от ендорфините, тъй като някои изследователи ги включват в групата на ендорфините, докато други - не.
При всички случаи, енкефалините - от които до момента са известни само два представителя: мет- и тау-енкефалин - се свързват с опиоидни рецептори, въпреки че те провеждат действието си през други рецептори всравнение с ендорфините, но също като тях енкефалините изглежда действат като буфери в системата за регистриране на болката в мозъка.
Нашите тела използват и отделят енкефалини в отговор на рязка болка или стрес - но доколкото е известно, не се отделят при медитация или при консумация на люти храни. Енкефалините също са били свързвани с овладяващи стреса ефекти подобни на тези от ендорфините, но учените смятат, че това може да се дължи на факта, че е много по-лесно да се справиш с болката, след като енкефалините са я притъпили. Така че, енкефалините изглежда участват в еуфорията при физическо натоварване, но само защото са част от сложна система, включваща много други съединения.
Допамин
Както и другите съединения в този списък, допаминът не е просто "химикалът на щастието" - реалната ситуация е малко по-различна. От една страна, наличието на допамин в опашатото ядро (caudate nucleus) на мозъка, което играе съществена роля в съхранението и обработката на паметта, изглежда ни кара с по-голяма вероятност да извършваме определено действие. Допаминът ни окуражава да правим прости неща, като да повторяме определено мускулно движение или сложни, като да си извадим храна от хладилника, да се обадим на човека, когото харесваме или най-накрая да довършим превода на тази статия (примерно). Допаминът също е активен и в стриатума (един от основните центрове за възнаграждение в мозъка), когато вършим нещо, което ни доставя удоволствие. И в двата случая той се свързва с усещането за удоволствие.
Допаминът често е спряган като "медиатор на щастието", но в организма той рядко действа самостоятелно.
С други думи, допаминът не просто ни възнаграждава; той ни кара да очакваме възнаграждение и ако резултатът съвпадне с необходимостите, той ни помага да свържем в паметта си дадено действие с възнаграждение. Така допаминът се използва от тялото ни като средство за затвърждаване на полезния тип поведение от еволюционна гледна точка.
Но високите нива на допамин не означават непременно по-голямо удоволствие. Учените са открили, че повишените нива на допамин водят до параноя, а някои експерти смятат, че свръхактивната допаминова система може да е отговорна за шизофренията и някои други форми на психоза. Лесно е да си представим как в мозък залят с излишък от допамин, който крещи "ДА!!!" на почти всичко, лесно се зараждат конспиративни теории и вътрешни гласове.
В ролята си на химикал, който ни казва "Да, направи така!", допаминът действа съвместно с богат набор от други невротрансмитери. Той подсилва ефектите на окситоцина, като ни помага да се привържем към децата си и към хората, които обичаме. Той действа в сложно сътрудничество със серотонина, което ни помага да стабилизираме настроенията си. Допаминът изглежда работи в близки взаимоотношения с ендоканабиноидната и ендогенната опиоидна ситема, които ни помага да изградим стабилни асоциации между физическото натоварване (или пък лютите храни) и удоволствието.
Много преди ние хората да открием чудотворните ефекти на канабиса или блаженния хероинен сън, нашите близки еволюционни предци вече са били развили сложни вътрешни системи за регулиране на болката и настроението. Когато използваме, или злоупотребяваме с наркотици, които активират тези рецептори, ние се наместваме в системи, които са работели в нас от милиони години, като са ни помагали да се успокоим или да притъпим болката, когато най-много сме се нуждаели от помощ.
Докато продължаваме да научаваме повече за разнообразните механизми на ендогенните болкоуспокояващи и психоактивни съединения в телата си - много от които все още не са добре изучени - ние ще разбираме все по-добре начините, по които тези системи работят. Затова, сме станали толкова добри в активирането на естествените форми на опиянение, точно когато се нуждаем от тях, като при това получаваме ефекта им безплатно и на готово от изумителните системи за производството им в нашите собствени мускули, кости и мозък, вместо от мрачната лаборатория на някой подземен наркобос.
Бележка от преводача: Докато превеждам тази статия съзнавам колко повърхностна е тя, що се отнася до главозамайващата обширност и комплексност на темата за психоактивните вещества, естествените дроги, невромедиаторите и в по-дълбока степен самото генериране и предаване на сигнали между милиардите неврони в организма ни. Статията има за цел да разгледа една доста тясна тема, отнасяща се до ефектите на притъпяване на болката под въздействие на естествени молекули в организма, затова призовавам по-взискателните читатели да ѝ простят някои свръхопростявания на тематика, която може би никога няма да ни стане напълно ясна - енигмата за начина на работа на мозъка и връзката му с поддържането на човешкото съзнание и нашите усещания.
Източник: The Crux, Discover Magazine
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари