Всеки бегач познава чувството, комбинация от възторженост и спокойствие, след интензивна тренировка. Може би сте чували, че това чувство, означавано като "runer's/athlete's high" (терминът няма точен превод на български), се дължи на отделяне на вещества в мозъка, наречени ендорфини или т.нар. химикали на щастието. Е, това може би не е напълно вярно.

Ново изследване при мишки предполага, че ендорфините може би нямат нищо общо с явлението runner’s high. Вместо това, тези топли приятни усещания може да се дължат на химични съединения, наречени ендоканабиноиди. Ендоканабиноидната система също е отговорна провеждането на психоактивните приятни усещание при консумация на марихуана - основната психоактивна съставка в марихуаната, тетрахидроканабинол (THC), се свързва с рецептори на тази система по неврони в мозъка, които предизвикват наблюдаваните ефекти.

Ендорфините са естествените болкоуспокояващи в тялото ни. През 80-те години на миналия век, учените открили, че нивата на ендорфини в мозъка се покачват рязко след продължителна тренировка. От там, хората направили логическата връзка, предполагайки, че тези съединения също така предизвикват чувство за еуфория в мозъка. Но има един проблем с тази теория. Ендорфините са големи молекули и размера им не позволявада преминат през основната преграда на мозъка - кръвно-мозъчната бариера. Така че няма как те да са причина за тези ефекти след интензивно физическо натоварване.

Учените прекарали последните няколко десетилетия в търсене на друго обяснение, което ги довело до ендоканабиноидите. Тези химични съединения са достатъчно малки, за да прекосят без проблем кръвно-мозъчната бариера и да се свържат с рецептори в мозъка. Настоящето изследване е установило повишени нива на ендоканабиноиди в мозъка на хора и животни след физическо натоварване.

В това ново изследване, учените от Централния институт по Умствено Здраве към Медицинския Факултет в Университета в Хайделберг, Германия, директно сравнили ефектите на ендорфините и на ендоканабиноидите. Те поставили мишки в колела, в които животните обичали да тичат за забавление - може би, защото те също изпитват нещо подобно на runner's high. Учените установили, че освен ,че изглеждали по-спокойни и били малко по-слабо чувствителни към болка, след като потичали, мишките имали по-високи нива и на ендорфини, и на ендоканабиноиди. Освен това, те прекарвали повече време в добре осветените части на кафезите си - нещо характерно само за спокойните, нестресирани мишки.

За да се различат ефектите на двете групи съединения, учените първо дали на мишките медикаменти, които блокират ефекта на ендорфините, а после и на ендоканабиноидите. Когато блокирали ефекта на ендоканабиноидите, симптомите на runner’s highs при мишките изчезнали. Когато вместо това били блокирани ендорфините нищо такова не се наблюдавало - животните останали спокойни и по-слабо чувствителни на болка.

Тези открития предполагат, че повишените нива на ендорфини в мишките намат много общо с проявите на runner’s highs след активно натоварване.

Разбира се, няма гаранция, че установеното при мишки протича по същия начин и при хора. Изследването освен това установило нещо силно демотивиращо: за да изпитаме runner’s highs вероятно ще ни се наложи да пробягаме доста голямо разстояние, тъй като при експеримента с мишките на тях им се налагало да пробягат повече от 4,5 км. на ден.

Все пак, откритието е доста интересно и може да хвърли светлина върху това как сме еволюирали. На нашите предци им се налагало да участват в дълги изморителни преследвания при ловуване, за да оцелят, така че има известен смисъл в това, че при това в техните тела се предизвиква пристъп на приятно чувство (стимулира те да продължиш преследването) комбинирано с притъпяване на болката (помага ти да пренебрегнеш мускулните болки от натоварването). Така че ако ви харесва как се чувствате след дълго бягане, трябва да благодарите на ендоканабиноидите за това.

Източник: Business Insider