На 15 юли 2020 г., коритото на реката Cañada del Oro в Аризона се изпълва с ужасяваща черна тиня, образувана след малка според властите буря, преминала през място, засегнато от пожара Бигхорн.
Видео, споделено от властите на Прима Каунти в Twitter, заснето от бивш служител, показва движещата се бързо тиня, черна от пепел и сажди.
Who had this on their 2020 hellscape bingo card? pic.twitter.com/fUNvIVS7aw
— Official Pima County (@pimaarizona) July 16, 2020
Смята се, че пожарът в Бигхорн, планините Каталина, северно от Тусон, е запален от мълния. Пожарът опустошава близо 40 000 хектара от националния парк от 5 юни 2020 г. досега в регион, покрит с разнообразни екосистеми от кактуси до борови и елхови гори. Въпреки че вече е овладян, пожарът все още гори в подножието на планините.
Освен вредите, нанесени на дивата природа в следствие на пожара, бъдещите дъждове също стават опасни.
"Горските пожари като Бигхорн оставят земята овъглена, безплодна и неспособна да поглъща вода", обясняват властите от Прима Каунти. "Дори и лек дъжд може да предизвика опустошителни внезапни наводнения и свлачища."
Пожарът променя структурата на почвата, минерализирайки органичната материя и освобождавайки нутриенти, метали и токсини, които обикновено не могат да бъдат свободно отмити от водата. А новата структура на почвата я отблъсква.
"Нужни са много по-малко валежи, за да се отприщят потоци с останки от обгорената земя към незасегнати части", обясняват от калифорнийския Център по науките за водата към Геоложкото дружество на САЩ. "В Южна Калифорния едва 7 мм воден стълб за 30 минути са предизвикали потоците с останки".
Със загубата на растителността, която държи почвата на мястото й, пепелта и рохкавата земя са увлечени от водата. Това намалява количествата на разтворения в нея кислород, като повишеното количество нутриенти позволява на цианобактериите и водораслите да се развият повече, а това изразходва още повече кислород.
Липсата на кислород задушава рибите, раците и други водни животни, което води до масови измирания, подобни на тези след безпрецедентните пожари в Австралия през 2019-2020 г. Ако водните организми оцелеят по някакъв начин, след това може да умрат от глад, поради невъзможността да видят плячката си в мътните води, които лишават и водните растения от светлината, необходима им за да фотосинтезират.
Утайките могат да се спуснат до язовири и да застрашат питейната вода, правейки тинята твърде гъста, за да бъде обработена от филтриращите системи.
Когато по-големи твърди останки са увлечени от движещите се бързо утайки, те допринасят за ерозията по пътя им, включително и повреждайки пътища и пътеки, което представлява риск и за водопроводната инфрaструктура.
"Движещите се бързо, високо разрушителни потоци с останки след интензивни дъждове са един от най-големите рискове след пожарите. Такива потоци са особено опасни, защото се случват неочаквано", се обяснява в доклад на Геоложкото дружество. "Потоците с останки могат да изкоренят растителност, да блокират отходни системи, да увредят структури и да застрашат човешки животи".
Екологът Пол МакИнърни (Paul McInerney) от Австралийската научна и индустриална организация (CSIRO) обясняват в публикация в The Conversation, че използването на бариери срещу утайките и други мерки за контрол на ерозията може да ограничат размера на тези свлачища. Повторното залесяване на пътя на водните потоци също може да помогне в дългосрочен план .
Но това може да отнеме десетилетия преди да бъде получен резултат. В някои случаи рибните популации дори никога не се възстановяват, обяснява пред The Guardian екологът Лии Баумгартнер (Lee Baumgartner), давайки за пример пожари от 1939 г., унищожили рибните популации в австралийската река Лахлан.
Източник: Science alert - This Bizarre River of Black Sludge in Arizona Is Totally Real
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари