На Церера, един от най-големите астероиди на Слънчевата система, над кратера със светлите петна е забелязан дим. Този феномен, открит от сондата Dawn, "може да е признак за наличието на атмосфера на Церера" - заяви Кристофър Ръсел, учен от Университета на Калифорния.
Dawn е на орбита около Церера на повече от 4 000 км от повърхността от март тази година. Но това явление се наблюдава от близко разстояние за първи път. Същото явление е видяно от учени от Европейската космическа агенция, с помощта на космическата обсерватория Хершел през 2014. След това учените открили, че димът е водна пара, резултат от геоложката активност на Церера, която е 1/4 вода.
Сега е все по-голям брой експерти смятат, че петната е изход от воден лед на повърхността, а наблюдаваният "дим" е потвърждение на това мнение. Теорията, според която петна по Церера са някакви соли е все по-малко популярна иняма потвърждение засега.
На борда на Dawn има инфрачервен спектрометър, който може без проблем да различи минерални соли от воден лед. Но досега не е използван, защото сондата е сравнително далеч от астероида.
Досега, благодарение на апарата Dawn учените знаят, че Церера е малко по-малка, отколкото се смяташе, но и 4% е по-плътна. На Церера е открита планина с височината 5 км, която вече е била наречена неофициално "пирамида".
Снимка: NASA / JPL-Caltech / UCLA / MPS / DLR / IDA
Сега Dawn се намира на около 4000 км от повърхността на Церера, но следващия месец ще дойде по-близо до планетоида на разстояние от около 1500 км и ще продължи сближаването си. Наскоро апаратът включи двигателят си, за да се приближи по-близо до Церера. Маневрите са били успешни и станцията вече се движи по спирала и вече е на само 3900 км от повърхността на огромния астероид.




















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция