06 юли 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Животните израстват по-бързо и по-умни след масово измиране

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 22 юни 2022 в 00:01 25650
Диверсификацията на заурихтиевидните риби („рибо-гущери“) в средния триас на Южен Китай (източен палео-Тетис), отразяваща създаването на сложно многостепенна морска екосистема (или морски рибни съобщества) с интензивни взаимодействия хищник-плячка по протежение на хранителните вериги. Кредит: Feixiang Wu

Палеонтолози от Великобритания и Китай показват в проучване, че екосистемите са се възстановили изненадващо бързо след измирането в края на Перм.

В преглед, публикуван в списание Frontiers in Earth Science, учени разкриват, че хищниците са станали по-опасни, а животните плячка се адаптират бързо, намирайки нови начини за оцеляване. На сушата предците на бозайниците и птиците са станали топлокръвни и по-бързи.

В края на пермския период, преди 252 милиона години, е имало опустошително масово измиране, когато почти всички живи същества са изчезнали, но това е последвано от едно от най-необикновените времена в историята на живота. Триасовият период, отпреди 252–201 милиона години, бележи драматично възраждане на живота на сушата и в океаните и е време на масово нарастващи нива на енергия.

„Всички стават по-бързи“, разказва професор Майкъл Бентън (Michael Benton) от факултета за науки за Земята на Университета в Бристол, водещ автор на новото изследване.

„Днес има огромна разлика между птиците и бозайниците, от една страна, и влечугите, от друга. Влечугите са студенокръвни, което означава, че сами не генерират много телесна топлина и макар че могат да захапват доста бързо, те имат нямат издръжливост и не могат да живеят на студено", обяснява проф. Бентън.

„Същото е и в океаните“, обяснява д-р Фейсян У (Feixiang Wu) от Института за палеонтология на гръбначните животни в Пекин. "След масовото измиране в края на перм риби, ракообразни, коремоноги и морски звезди показват опасни нови стилове на лов. Те са станали по-бързи, по-ловки и по-силни от своите предци."

Д-р У е изследвал невероятни нови групи от изкопаеми риби от триаса в Китай и те включват много видове хищници, показващи как новите методи на лов са се появили по-рано, отколкото се смяташе. Той открива акули в съвременен вид и дългата риба Saurichthys, която е била много разпространена по целия свят и е ловувала из засада. Тази еднометрова риба се е спотайвала в мътни плитки морета и се е стрелкала напред, за да грабне всякакъв вид плячка в зъбатите си челюсти.

„Други триаски риби, открити в Китай, са приспособени да раздробяват черупки“, разказва д-р Ву. "Няколко големи групи риби, и дори някои влечуги, са се превърнали в трошачи на черупки с огромнит зъби. Дори открихме най-старата летяща риба в света и това вероятно е бил начин за бягство от новите хищници."

На сушата също е имало революционни промени. Последните пермски влечуги като цяло са се движили бавно и са използвали някаква разлята поза, като съвременните гущери, при която крайниците стърчат настрани. Когато са вървели, вероятно обикновено са се движели бавно, а когато са бързали, са можели или да тичат, или да дишат, но не и двете едновременно. Това е ограничавало тяхната издръжливост.

„Биолозите обсъждат произхода на ендотермията, или топлокръвността, при птиците и бозайниците от дълго време“, разказва проф. Бентън. „Можем да проследим произхода им до периода карбон, преди повече от 300 милиона години, а някои изследователи наскоро предположиха, че те още тогава са били ендотермични. Други казват, че са станали ендотермични едва през юрския период, да речем преди 170 милиона години. Но всички видове доказателства от изследванията на клетките в костите им и дори химията на костите им предполагат, че и двете групи са станали топлокръвни след голямото масово измиране в края на перм и в началото на триас."

Произходът на ендотермията при птици и бозайници в ранния до средния триас се предполага от две други промени: техните предци основно са имали изправена стойка по това време. Като стоят високо на крайниците си като съвременните кучета, коне и птици, те са можели да правят по-дълги крачки. Това вероятно върви ръка за ръка с известно ниво на ендотермия, което им позволява да се движат бързо и за по-дълги периоди.

Второ, сега изглежда, че предците на птиците и бозайниците от ранния и средния триас са имали някаква форма на изолация, косми в линията на бозайниците, пера в линията на птиците. Ако това е вярно и изглежда, че новите открития на фосили го потвърждават, всички доказателства сочат към големи промени в тези някогашни влечуги, докато светът се е възстановявал след масовото изчезване в края на перм.

„Като цяло животните на сушата и в океаните са използвали повече енергия и да се движели по-бързо“, разказва проф. Бентън. „Биолозите наричат ​​този вид процеси „надпревара във въоръжаването“, с препратка към Студената война. Тъй като едната страна напредва и става по-топлокръвна, другата страна е принудена да прави същото. Това се отразява на конкуренцията между растителноядни или конкуренцията между хищниците. Това също така се отнася до отношенията хищник-плячка - ако хищникът стане по-бърз, плячката прави същото, за да може да избяга."

„И под водата е било същото“, коментира д-р У. „Тъй като хищниците са ставали по-бързи, по-ловки и по-умни в атаката на плячката си, тези животни е трябвало да развият защита. Някои са развили по-дебели черупки, или шипове, или самите те са станали по-бързи, за да могат да избягат.“

„Това не са нови идеи“, пояснява Бентън. „Новото е, че сега откриваме, че всички тези промени очевидно са се случвали приблизително по едно и също време, през триаса. Това подчертава един вид положителен аспект на масовите измирания. Масовите измирания, разбира се, са били нещо ужасно неприятно за всички жертви. Но масовото разчистване на екосистемите в този случай е дало огромен брой възможности на биосферата да се възстанови и то на по-високо октаново число, отколкото преди кризата."

Справка: Michael J. Benton et al, Triassic Revolution, Frontiers in Earth Science (2022). DOI: 10.3389/feart.2022.899541

Източник: Triassic revolution: Animals grew back faster and smarter after mass extinction
University of Bristol


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.