22 септември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Трябва ли да спрем да взимаме антибиотик, когато се почувстваме по-добре?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 28 октомври 2015 в 13:00118730
Снимка: angina03.ru

Придържането към по-кратък курс на антибиотик може да се окаже също толкова ефективно, като освен това може да е по-ефективно за предотвратяване на антибиотичната резистентност.

Общоприетото схващане: Антибиотичната програма трябва да се спазва стриктно и медикамента да се поема до края на предписания период, дори когато пациента се почувства здрав по-рано.

Противоположно мнение: по-кратките курсове често са също толкова ефективни и дори по-добри при предотвратяване на антибиотичната резистентност.

Всички сме чували това: Когато ни изпишат типичния 7 до 14-дневен антибиотичен курс, ние не бива за нищо на света да забравяме да си довършим медикамента. Обичайното схващане за непременното завършване на пълния курс на антибиотика, затвърдено от откриването на антибиотиците преди около 70 години се базира на необходимостта да се елиминират всички бактериални патогени, колкото се може по-бързо и по-пълно.

Постигайки това на теория, се понижават шансовете патогените да развият произволни мутации или да поемат готови гени за устойчивост на медикамента от други бактерии. Освен това, се предполага, че продължителният прием на антибиотик гарантира, че всяка по-корава или частично устойчива на антибиотика бактерия също ще бъде елиминирана и така няма да успее да предаде своите гени, което в крайна сметка да доведе до развитие на пълна устойчивост.

В последните години обаче, все се по-силно се налага тезата, че стандартните дълги антибиотични курсове може би са погрешни по отношение и на двете - те не са по-добри от кратките режими и всъщност, може би подпомагат развитието на антибиотична резистентност.

"От научна гледна точка всичко е ясно," твърди специалистът по инфекциозни заболявания Брад Спелбърг (Brad Spellberg) от Биомедицинския Изследователски Институт в Лос Анджелис. "Всяка изследване, което е проведено за сравняване на дългите и по-краткотрайните антибиотични терапии е установило, че по-кратките терапии са просто по-ефективни." Изглежда, че поемането на медикамента само за няколко дни, обикновено е достатъчно, за да дестабилизира инфекцията, позволявайки на имунната система на пациента да развие необходимия отговор и да се справи с нея. 

Приемането на пълния антибиотичен курс води до ненужно прахосване на медикамент, а по-голямото количество антибиотик води до повишен еволюционен натиск върху естествената микрофлора в телата ни. Тези "добри" бактерии могат да развият гени за устойчивост към медикамента, които след това да предадат на патогенните микроорганизми.

Освен това, избиването на податливите на медикамента бактерии прекалено бързо по време на инфекция създава условия на устойчивите на медикамента бактерии по-лесно да се конкурират за ресурсите на гостоприемника. По-лесния достъп до хранителни вещества дава възможност на мутантните бактерии да се размножават много по-бързо, което повишава вероятността те да достигнат т.нар. "трансмисивна плътност". Това означава, че устойчивите бактерии са се намножили толкова много, че могат да напуснат организма и да заразят друг човек.

Казано по-просто, ако взимаме всичкото това допълнително количество антибиотик, ние реално може би помагаме на болестотворните микроорганизми, като отстраняваме конкуренцията, която иначе би регулирала скоростта на техния растеж.

По-късите режими на прием на антибиотик, от друга страна, позволяват на някои от податливите на медикамента бактерии все пак да оцелеят, за да могат помогнат за потискането растежа на устойчивите патогени. Скорошно изследване показва именно това: мишки инфектирани едновременно с податлива на медикамент и устойчива на него малария, при третиране с по-малко агресивен медикаментозен режим, вероятността за предаване на резистентния щам била 150 пъти по-ниска.

Освен това по-краткия антибиотичен курс неизбежно ще доведе и до понижаване на честотата и сериозността на страничните реакции от тези медикаменти.

Множество изследвания демонстрират как докторите да познават кога трябва да прекратят терапията. Например, развиващата се бактериална инфекция води до покачване на нивата на хормоналния прекурсор прокалцитонин в кръвта на пациента; лечение базирано на нивата на прокалцитонин позволило понижаването на половина на използваното количество антибиотик при 7 различни проучвания, без понижаване в ефективността на лечението. Други признаци на подобряващо се здравословно състояние, като понижаване на температурата, също може да се използват като индикатор, че приемът на повече антибиотик вече не е необходим.

Като цяло, все повече данни се акумулират в подкрепа на противоречивото мнение на пациенти и лекари, които прибягват към преустановяване на приема на антибиотик щом пациента се почувства значително по-добре. "Тезата, че терапията трябва да продължи до поемане на всички дози антибиотик е вече напълно остаряла," смята Спелбърг. "Няма данни, които да я подкрепят. Няма как да излекуваш повече вече излекуван пациент."

Как по-малкото води до повече? Избрани клинични проучвания

  • Лека до умерена пневмония: 3-дневното лечение е толкова ефективно колкото и 8-дневното (el Moussaoui et al., 2006, British Medical Journal); четири различни изследвания показват че 3-дневното лечение е толкова ефективно колкото и 5-дневното при деца (Haider et al., 2008, Cochrane Database of Systematic Reviews)
  • Вентилатор-асоциирана болнична пневмония: 8-дневен прием е толкова ефективен колкото и 15-дневен (Chastre et al., 2003, Journal of the American Medical Association); осем различни проучвания показват, че при някои типове пневмония 7-8-дневен курс дава по-добри резултати от 10-15-дневен (Pugh et al., 2011, Cochrane Database of Systematic Reviews)
  • Остът пиелонефрит (бъбречна инфекция): 7-дневен курс на лечение е по-ефективен от 14-дневен (Sandberg et al., 2012, The Lancet)
  • Септичен артрит (заболяване, засягащо ставите): 20-дневен курс на лечение води до излекуване на повечето случаи в сравнение с типичния двумесечен антибиотичен курс, който обикновено се придружава и от хирургическа намеса (Peltola et al., 2010, The Pediatric Infectious Diseases Journal)

Мнение на преводача:

Все пак трябва да се отбележи, че в някои случаи нормалния и дори когато се наложи, удължен прием на антибиотик все пак може да остане най-разумния курс на лечение при някои пациенти - например имунокомпроментирани (поемащи имуносупресанти или с някаква форма на имунна недостатъчност) и хора в лошо физическо състояние (възрастни хора, хора с недостиг на витамини или прием на храна и минерали или хора със сериозни придружаващи или хронични заболявания).

За да се убедят лекарите, че такава промяна в предписването на антибитици е необходима, трябва да се изработи списък с доста по-стриктни и конкретни критерии, по които да се прецени правилния момент за преустановяване на антибиотичното лечение, а не да се оставят пациентите сами да вземат това решение. Дори когато такива бъдат приети и дори препоръчани от СЗО или други организации, все пак ще мине известно време преди лекарите да възприемат промяната. До тогава най-вероятно семейните ни ликари ще продължават да се застраховат изписвайки ни и настоявайки да се придържаме към пълния график за прием на антибактериалните медикаменти.

Източник: Discover Magazine


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.