19 април 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

3 забавни истории за излъчването на първата лунна разходка

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 22 юли 2016 в 13:02 57010

Докато 530 милиона бяха залепени за телевизионните екрани, за да видят кацането на първия човек на Луната, десетки и стотици незабележими герои поддържаха прякото телевизионно предаване. И докато някои показаха висок професионализъм, други направиха глупави и сега изглеждащи смешни грешки. Заради такава грешка, например, първите тридесет секунди на изображението е с главата надолу.

Но да се потопим малко в историята на първото живо предаване от повърхността на Луната.

Оборудването

На спускаемия модул на "Аполо 11" е инсталирана телевизионна камера с бавно сканиране, заснемаща изображение с височина 320 реда и 10 кадъра в секунда.

Камерата е била прикрепена с главата надолу, просто защото отгоре е била единствената плоска повърхност. От другата страна се вижда дръжка, с която камерата може да се държи в ръка или да се закрепи на статив. Ако бе държана в ръка, тя щеше да показва правилния, а не обърнат образ. Камерата е поставена вляво от люка и стълбата на един от краката на лунния модул.

Снимка от тренажора.

Сигналът от камерата чрез антена в S-диапазона бе предаван директно, без ретранслация през командния модул на Земята.

Сигналът е приеман от Земята от четири станции - Голдстоун в Калифорния с диаметър антената 64 метра, Паркс около едноименния град в Австралия с подобна антена, Ханисакъл Крик (Honeysuckle Creek Tracking Station) в близост до Канбера в Австралия с антена с диаметър 24 метра, и Мадрид с 24-метрова антена.

Станция Паркс

В момента на началото на излизането на астронавтите на повърхността на Луната, Мадрид е от другата страна на Земята, Голдстоун се готви да прекрати работа, а Паркс и Ханисакъл Крик трябваше всеки момент да започнат.

Приетият с наземна антена сигнал се подава на специално устройство - скан-конвертор. Сигналът се показва на кинескоп, от който снима друга камера NTSC със стандартна резолюция от 525 реда и 30 кадъра в секунда. Сигналът се подава от Хюстън към телевизионните компании. 

Скан-конверторът.

История 1: Докато "Аполо 11" бе на път към Луната, се запояват стотици изгорели транзистори

Няколко седмици преди полета на "Аполо 11" скан-конверторът на станция Паркс гръмва. Причината е обидно проста.

Скан-конверторът е американско производство и изисква трифазен ток. По американските стандарти, черният проводник означава фаза, а зеленият - земя. Но обсерваторията Паркс се намира в Австралия, където черната жица е зануляване. Въпреки че устройството е правилно сглобено и издържа няколко теста, една вечер един от техниците свързва проводниците по австралийски и при следващото включване токът не се оказва там, където трябва да бъде. Изгаря маса оборудване, което спешно трябва да се купува от Сидни. Техниците трябваше да запояват стотици изгорели транзистори, когато "Аполо 11" бе вече на път към Луната. Но хората се справиха.

Тед Кнотс, Дик Хол и Елмър Фред на фона на скан-конвертора. 

История 2: През бурята

Следващият проблем бе буквално видим от Луната. По закона на всеобщата гадост, през всички дни на полета имаше прекрасно време, но в деня на кацането се появи циклон, който се насочва към Австралия.

Единствената картина от деня.

Антената Паркс има голяма чиния и бе забранено да се използва при силни ветрове. Още по-лошо, Луната е ниско на хоризонта и чинията на антената трябваше да се превърти в най-изправено положение. На два пъти поривите на вятъра достигат 110 км/час, заплашвайки да повредят зъбната предавка и в най-лошия случай да откъснат антената от кулата. Под звъна на алармата, персоналът проверява датчиците на напрежение в стените - дали кулата под антената не се руши. Работейки в условията на десетократно по-високо натоварване от проектното ветрово натоварване, персоналът неутрализира колебанията на антената от вятъра и ръчно я насочва към зоната за кацане на "Аполо 11". Операторът на антената Фокс Мейсън не е могъл да се отдели и за секунда и е гледал разходката на повърхността на Луната чак вечерта, на повторението.

Fox Mason

История 3: Транслация

Когато от "Аполо-11" започнаха да предават сигнала към станцията Голдстоун, той бе с главата надолу. Персоналът просто забравил, че камерата на лунния модул е с главата надолу и че трябва да включат специален инвертор. Трийсет секунди операторите в Хюстън чакаха Голдстоун да се сети да превключи един ключ и накрая сами превъртяли изображението.

Освен този проблем, сигналът от Голдстоун бе прекалено контрастен. Това би могло да бъде по две причини. Малко преди полета на "Аполо 11" в станция Голдстоун са инсталирани филтри за подобряване на сигнала. Но тяхната пропускателна способност е по-ниска, отколкото на сигнала от Луната около два пъти, което намалява динамичния диапазон на изображението и го прави черно - бяло, без полутонове. Втората версия е неправилна настройка на нивото на черното в конвертора за сканиране. В резултат, когато операторите в Хюстън превключили на Ханисакъл Крик с 24-метровата антена, картината се оказала по-добра от 64-метровата антена на Голдстоун.

Четири минути по-късно операторът в Хюстън превключва на картина от Ханисакъл Крик обратно към Голдстоун, надявайки се, че те са коригирали проблема. Но в Голдстоун включват грешен ключ и вместо да обърнат изображението, показват инвертнато изображение с разменено черно и бяло. Операторите от Хюстън отново се връщат към Ханисакъл Крик.

А Паркс с прекрасната си 64-метрова антена все още не може да се обърне - Луната е твърде ниско. Антената има и офсетно подаване, като по-маломощният приемник се намира извън фокуса на антената.

Фокс Мейсън регулира антената така, че офсетният приемник да е високо, а главният приемник се намира на най-ниско ниво, за да хване максимално добре сигнала:

Но сигналът въпреки всичко е лош. Картината от офсетния приемник подскача, появява се и изчезва. Най-после Луната се издига достатъчно високо и Паркс минава към основния приемник. Но операторите в Хюстън не бързат да превключат! Ричард Хол трябваше дори да наругае лично оператора, за да му обърнат внимание. Едва в деветата минута Хюстън най-после преминава на по-добър сигнал. Ето видеото, което вървеше за телевизионните зрители по канала CBS.

Може да се види:

02:26 - Начало на обърнатата картина.

02:54 - Изображението преобръщат обратно.

04:06 - Картината изсветлява, преминават на Ханисакъл Крик.

07:17 - Преминаване към негативен образ от Голдстоун.

11:30 - Подобряване на изображението, най-после се включва Паркс. 

Сега образът е реставриран и това е подобрената версия без тези артефакти.

Но за съжаление и реставрираното изображение е по-лошо, отколкото би могло да бъде. Помните ли историята за загубените филмови ленти на НАСА? Става въпрос за магнитните ленти с оригиналния сигнал в телевизионен формат с бавно сканиране. Тези филми не са сложени отделно и най-вероятно върху тях са презаписани нови данни. Жалко.

Това са снимки на екраните с оригиналния сигнал и се вижда ясно, че скан-конверторът разваля картината.

Но нещата не са толкова трагични. Към телевизионната камера на лунния модул имаше и 16-мм камера, която снима същите събития в цвят и с много по-добро качество. 

Източник - "On eagle's wings. The Parkes Observatory's Support of the Apollo 11 Mission


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Технологии
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.