21 май 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Иран

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 01 март 2019 в 08:0048450

Мартеницата се смята за типична и единствено българска традиция. Но е известно, че сега червено-бял конец с пожелание за здраве си завързват  и в Румъния, Македония, Сърбия и Албания.

Според етнографските изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е двойна: от една страна бялата вълна предвещава дълъг живот, а червената - здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият - с женското. Тяхното свързване в едно символизира зараждането на нов живот.

Мартеницата е един от най-древните символи, за чието значение и произход има различни мнения. Някои смятат, че е от времето на цар Калоян, други – от епохата на Аспарух.

Според някои учени мартеницата е тракийски обичай, съществуващ отпреди идването на българите и другите народи на Балканите.

Но как привържениците на тракийската хипотеза може да обяснят, че традицията да се завързват червено-бели шнурчета и пискюли не е само на Балканите, а е популярна традиция и на изток - в Централна Азия, Иран и Индия?

Не един и двама пътешественици разказват за това, че в тези далечни страни се носят заедно или вплетени червени и бели конци на ритуали и в ежедневието.

Малка индийка връзва... "мартеница" на своето братче на празника Ракши Бандхан.

Ракша Бандан, също съкратено с Ракхи, е индуски фестивал, който празнува братството и любовта. Тя се празнува на пълнолуние в месец Сравана в лунния календар, разказва ВВС.

Връзват се ракхи - червено-бели или жълто-червени усукани конци, понякога и с мъниста, от сестрите на китките на техните братя като символ на сестринската обич и за да ги "пази от злите сили", а братята от своя страна се ангажират да закрилят сестрите си през целия им живот.

Ако направим аналогия, в българския фолклор месеците януари и февруари са братя - Малък и Голям Сечко, а Баба Марта е тяхна сестра.

И още една следа - персийските аналози на Адам и Ева се наричат Мартя и Мартянак.

Снимки на ръцете на индийски булки.

Продават се "ракхи", а не мартеници.

"Намирам интересни паралели с индийската култура. Първи март е празник посветен на слънцето (червено) и луната (бяло). На мъжкото начало и на женското начало. На Лакшми и на Нараяна. Когато бях в Индия видях във доста магазинчета вързани мартеници (преплетен бял и червен конец) - против уроки и за берекет. От храма в Маяпур пък се сдобих с "павитра" плитка от копринени конци, която адепта носи около врата си - за чистота, за физическо и духовно здраве, за протекция. На сватбената церемония в Индия булката е в червено, а младоженецът е в бяло. Семейната жена пък може да бъде разпозната и по червените и бели гривни, които носи на ръката си (от раковина и корал)", разказва Стела Христова Сачи-сундари.

Instagram

"Мартеници вързват на тибетските якове, с мартеници се кичат девойките в Индия, гривните на неомъжените девойки в много евразийски страни приличат на мартеници", заключават участниците в не една и две експедиции на полуостров Хиндустан.

Pinterest

В индийската традиция е да се носи "каутука" - ритуален конец за защита, понякога с възли и амулети. Обикновено е оцветена в нюанс на червено, понякога оранжево, шафранено, жълто и бяло. Обикновено се връзва на китката или се носи като огърлица. Подобни нишки се връзват по различни предмети по време на хиндуистки церемонии.

Забележете какво е вързано на първото гърне.

Вероятно има пряка връзка между тези индийски и ирански традиции с някаква още по-древна традиция, съществувала в Централна Азия и  по-късно пренесена в Индия от ариите и в България от прабългарите.

Макар да не знаем колко далеч във времето са корените на преплетените бяла и червена нишка, всеки път ни е приятно да получим или дарим мартеница, защото усещаме, че продължаваме една традиция, възникнала далече в миналото, но оцеляла и до днес. 

И накрая китайците предлагат една и съща стока и за нас, и за Индия:


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Въпроси
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.