На 28 август, 1859 година, започва събитието Карингтън с огромно изхвърляне на слънчева коронална маса, която удря земната магнитосфера и предизвиква най-мощната геомагнитна буря в историята. Наричат я слънчева супербуря.
Слънчевата активност - с много петна и изригвания - започва от 28 август и продължава до 2 септември. Веднага след обяд на 1 септември британският астроном Ричард Карингтън наблюдава най-големия протуберанс, който предизвиква огромно изхвърляне на маса от короната на Слънцето. То се понася към Земята и стига до нея само за 18 часа (обикновено са нужни 2-3 дни) и провокира най-силната геомагнитна буря в историята на наблюденията, с общата мощност еквивалентна на десет водородни бомби. По-късно това явление бе наречено Събитие Карингтън, известно още като Слънчевата супербуря.
По време супербурята Земята буквално се наелектризира - в много страни спират телеграфните съобщения - има токови удари, телеграфните стълбове хвърлят искри. Някои телеграфни оператори продължават да изпращат и получават съобщения до минута и половина, въпреки че са изключени от електрическата мрежа.
Полярни сияния се наблюдават по целия свят, дори над Карибите. Така например, в Скалистите планини (в планинската верига Кордилери, на западния бряг на Америка), небето свети толкова ярко, че златотърсачите се събуждат и започват приготвят закуска, мислейки, че е сутрин.
Хората в Североизточните Съединени щати са можели да четат вестник под светлината на северното сияние. Сиянието се е виждало много далеч от полюсите в места като Субсахарска Африка (Сенегал, Мавритания, дори в Монровия, Либерия), Монтерей и Тампико в Мексико, Куинсланд, Куба, Хавай, и дори от географски ширини близо до екватора като Колумбия.

Ако подобно изхвърляне на слънчева маса се случи сега, последствията ще бъдат много по-катастрофални - ще рухнат световните електронни системи, от GPS до системите за плащане, ще има безброй проблеми с електроснабдяването, да не говорим за мобилните връзки и интернет. За щастие, докато бурята застигне Земята, ще има няколко часа, за да се подготвят хората и да се минимизират щетите.
Ледените ядки показват, че събития от такава интензивност се повтарят средно около веднъж на 500 години. Най-силната буря от началото на космическата ера (от 1957 г.) се случи на 13 март, 1989 г. с интензивност около 3 пъти по-слаба от събитието Карингтън.























Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"