В навечерието на празника на българската писменост и знание 10 български учени бяха удостоени с наградата "Питагор".
Официалната церемония по награждаването се състоя на 18 май в Софийския университет.
Носителите на приза бяха избрани сред 41 постъпили предложения в категориите: за млад учен, за утвърден учен в областта на природните и инженерни науки, за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки, за успешен ръководител на международни проекти, за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати, за фирма с най-много инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, както и за значим принос на български учен, работещ в чужбина. Тази година журито реши да не присъжда наградите за цялостен принос в развитието на науката и за утвърден учен в областта на хуманитарните и социалните науки. В първата категория са постъпили три предложения, които не покриват изискванията за получаване на отличието, а във втората няма номинации.
Голямата награда „Питагор“ за млад учен беше присъдена на гл. ас. д-р Теодора Чамова и д-р ас. Кирил Христов. Всеки от тях получи от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев статуетка „Питагор“ и парична награда от 11 000 лв. Гл. ас. Чамова е специалист по нервни болести към Клиниката по нервни болести в Университетска болница „Александровска“ и главен асистент към Медицински университет-София. Д-р Христов е асистент в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на БАН. Журито присъди и поощрителна награда за млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки на гл. ас. д-р Благовеста Николова. Тя получи грамота, плакет и парична награда от 2000 лв.
„Щастлив съм, че връчвам точно тази награда. За държавата ни е стратегически важно да създаде условия и да привлечем обратно младите учени, които работят по цял свят“, заяви министър Вълчев. Той поясни, че това ще гарантира развитие на икономиката и ще осигури суверенитет на държавата. За постигането на тази цел МОН има съгласие да работи съвместно с Българската академия на науките (БАН) и да увлече цялата обществена и политическа енергия за създаване на привлекателни условия за работа в страната.
Двама са победителите и в категорията за утвърден учен в областта на природните инженерни науки - проф. дхн Тодор Дудев и проф. дхн инж. Иво Грабчев. Проф. Дудев е ръководител на катедра „Фармацевтична и приложна органична химия“ във Факултета по химия и фармация, а проф. Грабчев –на катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология“ в Медицинския факултет на Софийския университет.
Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки беше присъдена на доц. д-р Андрей Чорбанов, който работи в областта на експерименталната и приложната имунология. Доц. Чорбанов е първият български учен, който получава тази награда за втори път.
Отличието за успешен ръководител на международни проекти отиде при доц. Д-р Цанко Гечев - директор на новосъздадения по програмата Хоризонт 2020 Център за растителна системна биология и биотехнология в Пловдив.
Отличието „Питагор“ за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати беше присъдено на колектива от Института по механика на БАН с ръководител проф. д-р Костадин Костадинов, а наградата за значим принос на български учен, работещ в чужбина, взе проф. дфзн Сергей Петков от Висшата международна школа за авангардни изследвания в италианския град Триест.
Освен членовете на академичните и научни среди, на церемонията днес присъства министърът на икономиката Емил Караниколов. Той връчи наградата за фирма с най-много инвестиции в научно-изследователската и развойна дейност. В тази категория беше отличена фирма ЕООД „АЛЕКС–1977“. Президент на предприятието е д-р инж. Александър Долашки, главен асистент в Института по органична химия с център по фитохимия на БАН. Всички отличени получиха плакети и парични награди от 8000 лв.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция