Продължителното лечение с антибиотици може да отслаби прогреса на болестта на Алцхаймер, откриха учени. Според изследване, публикувано от научното издание Nature, това се случва чрез промени в чревната флора.
Този вид терапия предполага промяна в състава и разнообразието на бактериите в червната, което играе важна роля в регулирането на дейността на имунната система. Това от своя страна, може да повлияе на имунния отговор срещу увреждането на мозъчните клетки, свързано с появата на деменция.
"Ние проучваме много нови възможности за това как чревната флора влияе върху здравето на мозъка", посочва Санграм Сисодия (Sangram Sisodia), професор по невронауки в Чикагския университет и старши автор на изследването. "Това е една област, от която хората, работещи с невродегенеративните заболявания, ще се интересуват все по-често, тъй като тя може да освети пътя на лечение“, допълва той.
Две от ключовите характеристики на болестта на Алцхаймер са развитието на амилоидоза - натрупването на амилоид-бета (Ass) пептиди в мозъка, и възпалението на мозъчните клетки, които изпълняват функции на имунната система в централната нервна система. Натрупването на плаки играе централна роля в появата на деменция, а тежестта на невровъзпалението повлиява степента на когнитивен упадък от болестта.
За това изследване, Сисодия и неговият екип прилага във високи дози широкоспектърни антибиотици върху мишки за период от пет до шест месеца. В края на този период, генетичен анализ на чревните бактерии от мишки, третирани с антибиотици показва, че общата маса на микробите остава приблизително същата, но в много по-разнообразен състав. Опитните животни показват повече от два пъти намаляване на допълнителните плаки.
Проучването показва потенциала за по-нататъшни изследвания върху влиянието на чревната флора върху мозъка и нервната система.
"Ние не сме предполагали, че дългосрочен курс на антибиотици ще се окаже крачка към евентуално лечение - това е просто абсурдно по редица причини", казва Майлс Майнтър (Myles Minter), кандидат на науките в Департамента по невробиология в UChicago и водещ автор на изследването.
Изследването е резултат от един от първите сътрудничества между Microbiome Center, университета на Чикаго и Националната лаборатория „Argonne“, което подкрепя учени от трите институции, разработващи нови приложения и инструменти, за да разберат възможностите на микробните системи в различни области.
Сътрудничеството дава възможност за подчерта интердисциплинарно мислене, необходимо за справянето с привидно неразрешими заболявания като Алцхаймер.
Сисодия предупреди, че докато настоящото изследване отваря нови възможности за разбиране на ролята на чревните микроби при болестта на Алцхаймер, разработването на такъв вид терапия вероятно е още далеч.
"Вероятно това няма да бъде лек за болестта на Алцхаймер в продължение на няколко поколения, защото ние знаем, че има промени, настъпващи в мозъка и централната нервна система 15 до 20 години преди клиничната проява", посочва той.
"Ние трябва да намерим начин да се намесим, когато пациентът започва да показва клинични признаци, и ако се научим как промените в чревната среда засягат появата или прогресията, бихме могли да използваме това, за да създадем нов клон на медицината", заключава ученият.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари